Решение № 715 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, чрез пълномощника гл.юрк. В. Попова, против решение № 4858 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1526/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията са, че процесната ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е в несъответствие както с предвижданията на подробния устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ), действал по време на изграждането й, така и с одобрения впоследствие през 2019 г. подробен устройствен план – план за регулация (ПУП – ПР). Навеждат се доводи, че същата е незаконен строеж и по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за нея няма издадено разрешение за строеж, каквото според касатора се изисква поради неприложимост на изключението по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Артур 2007“ ООД, чрез адв. П. Гьорчева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас отменя като незаконосъобразна заповед № 2858/18.07.2024 г. на заместник-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“ при община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на „Артур 2007“ ООД е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „ограда с два портала, изградена около 2 м. южно от южната имотна граница на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Несебър /м. „Кокалу“/, с дължина 91 м., изпълнена от стоманобетонна плътна част със средна височина около 0,60 см. от нивото на терена и стоманобетонни колони с размери 33/33, като между колоните са монтирани ажурни метални елементи с височина 1 м., в западната част е обособен П-образен участък, а в източния си край същата е ситуирана на източната граница на [ПИ], перпендикулярно на [ПИ] по КККР на гр. Несебър /м. „Кокалу“/, попадаща изцяло в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Несебър, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновава извод, че обектът, чието премахване е разпоредено с процесната заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Счита, че описаната в заповедта ограда, макар и да е в противоречие с одобрения през 2019 г. ПУП – ПР, не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като тя е изградена в период, предшестващ одобряването му и следователно не е възможно да бъде съобразена с него. Достига до извод, че процесната ограда не представлява незаконен строеж и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като плътната ѝ част е около 60 см., поради което попада в изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и за нейното изграждане не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта ограда представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. С оглед установената категория на строежа, правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на правомощия. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е в предписаната от закона форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно е и заключението, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт за установяване на строежа, с който е поставено началото на административното производство. Констативният акт е връчен на собственика на строежа, като в законоустановения срок дружеството е депозирало възражение, което е обсъдено в заповедта и е счетено за неоснователно. Заповедта е връчена надлежно на „Артур 2007“ ООД чрез законния му представител. Административният съд правилно приема, че процесната ограда не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като счита за незаконосъобразни и необосновани изводите на органа в обратен смисъл. Видно от мотивите в заповедта, според ПУП-ПР от 2019 г. процесната ограда попада в [ПИ], публична общинска собственост, с отреждане за второстепенна улица, поради което е изградена в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Горните доводи на органа са в противоречие със събраните по делото доказателства. От документите по преписката и заключението на вещото лице се установява, че с решение № 1148 по т. 26 от протокол № 40/05.09.2019 г. на общински съвет – Несебър е одобрен първи план за регулация по чл. 16, ал. 1 ЗУТ за територията, в обхвата на която се намира и поземлен имот с [идентификатор], в който попада оградата, като между страните не е спорно, че същата към този период вече е била изпълнена. С този план [имот номер] с площ от 5002 кв.м. се урегулира като УПИ XXXV-54, кв.15, нанесен в КККР като [ПИ] с площ от 4382 кв.м., а останалата площ се отнема за улици и трафопост. След одобряване на ПУП-ПР от 2019 г. процесната ограда попада в [ПИ] - публична общинска собственост за второстепенна улица. При изложените данни, правилно административният съд приема, че разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ има предвид строежи, изпълнени след одобряване на действащия ПУП, но не такива, които го предхождат, поради което не е налице материалноправното основание за незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Последното предполага несъответствие на строежа с предвижданията на действащия ПУП, но в случая не е приложимо, доколкото строежът е изпълнен преди влизането на плана в сила. Наведеното от касатора възражение в обратен смисъл е неоснователно. В отговор на оплакванията в касационната жалба, следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническата експертиза (СТЕ), е видно, че преди 2019 г. за [ПИ] действа само план за застрояване. Придобитите от дружеството „Артур 2007“ООД пет поземлени имота се обединяват и образуват [ПИ] с отреждане „За курортно строителство“ с ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 227/13.06.2011 г., за който имот е издадено разрешение за строеж № 57/28.11.2011 г. на гл.архитект на община Несебър за „Сгради за сезонно обитаване („А“, „В“, „С“) с преобладаваща жилищна част и басейн“, които са построени и въведени в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 236/22.10.2015 г. Посочените строителни книжа не се отнасят до процесната ограда, но според твърденията на дружеството - собственик, които не се оспорват от касатора, оградата е изпълнена именно по време на основното застрояване на имота при действието на ПУП – ПЗ от 2011 г. Доколкото към този момент процесната ограда се намира в рамките на [ПИ], собственост на „Артур 2007“ ООД, то не е в несъответствие с действащия при изграждането й ПУП-ПЗ. Освен това, в оспорената заповед като основание за определяне на оградата като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ не се посочва несъответствие с предвижданията на ПУП – ПЗ от 2011 г., а само несъответствието й с ПУП-ПР от 2019 г., а допълването на мотивите на оспорения административен акт с касационната жалба, каквото е извършено в случая, е недопустимо. Настоящият състав на ВАС, споделя извода на Административен съд – Бургас, че процесната ограда не представлява незаконен строеж и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не е спорно, че за оградата не е издавано разрешение за строеж. Такова в случая обаче не е необходимо. От констатациите в оспорената заповед и заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че средната височина на плътната част на оградата е около 60 см., което обосновава приложението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, според което не се изисква разрешение за строеж на огради, чиято плътна част не надвишава 60 см. Неоснователен е наведения в касационната жалба довод, че тъй като височината на плътната част на оградата е посочена в оспорената заповед като осреднена стойност, това недвусмислено сочи, че определената от законодателя максимална височина на плътната част от 60 см. е надвишена и правилото по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ е неприложимо. Това твърдение не може да се възприеме, тъй като нито в констативния акт, нито в оспорената заповед се съдържат факти и констатации в изложения смисъл. Неоснователно е и възражението на касатора за неприложимост на изключението по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като по време на изграждането на процесния строеж той попада в неурегулирана територия, в която според чл. 48, ал. 8 ЗУТ се допускат само леки огради. Горната разпоредба регламентира технически изисквания към строежите от вида на процесния и е неотносима към основанията за законността им по чл.225, ал.2 ЗУТ. Преценка за спазването на същата би била дължима във връзка с режимите за търпимост по § 16, ал.1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ на незаконните строежи, какъвто не е процесният. С оглед на изложеното, като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя, първоинстанционният съд постановява правилно решение. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от ответника, съдът присъжда в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в доказания размер на 1500,00 лева, равняващи се на 766,94 евро, платими от община Несебър. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,