Решение № 6104 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2017 г.

Решение № 6104 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г., в качеството си на едноличен търговец с ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ", против Решение № 4614/10.07.2017 г. на Административен съд - С.- град, постановено по адм. д. № 12215 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22000114002314-091-001/07.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с решение № 1647/30.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. К., оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р -22000114002314-091-001/07.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с решение № 1647/30.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от С. Д. Г., в качеството си на едноличен търговец с ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ" задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 19 332,58 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Органите по приходите след преглед на счетоводната и търговска документация на ревизираното лице са установили данни, обосноваващи извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно, че са реализирани приходи от продажби в размер по-голям от декларираните облагаеми доставки, не са декларирани ВОП на стоки от гръцки търговци и не са декларирани извършените продажби на получените стоки, установени са липси на стоки, заведени в счетоводството, установена е ВОД, без ревизираното лице да притежава съответните необходими документи, изисквани в ППЗДДС. В. връзка с горното органите на приходната администрация са формирали извод, че ревизираният С. Д. Г., в качеството си на едноличен търговец с ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ" е извършил облагаеми доставки на стоки, без да начисли ДДС, респективно - укрил е приходи, поради което лицето е уведомено, че основата за облагане по ЗДДС за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице е основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. За отчетен данъчен период м. 05.2014 г. е установен облагаем оборот с включен ДДС в размер на 20 667.90 лв. по ЕКАФП. Но в дневника за продажби и в СД за съответния период данъчната основа на облагаемите доставки е в размер на 12 335.98 лв. с начислен данък в размер на 2 467.21 лв. Във връзка с горното ревизиращите органи правилно са определили данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са определили допълнителна данъчна основа в размер 4 887.27 лв. При проверка в информационната система VIES ревизиращите органи са установили, че гръцки търговци са декларирали ВОД към ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ", но ревизираното лице не е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС за тези доставки и същите не са отразени като ВОП в дневниците му за покупки и в СД. Правилно е прието, че неосчетоводените стоки по тези ВОП са били предмет на реализация от ревизираното лице чрез извършване на облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не са отчетени приходи и не е начислен ДДС и правилно е определена данъчна основа за тях с обичайната търговска надценка за едноличния търговец в размер на 14.11 %. Относно приложения от приходната администрация подход при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС, правилно първоинстанционният съд е приел, че е законосъобразен. Оплакванията в касационната жалба в тази връзка са неоснователни. Съгласно решение на СЕС по дело C-576/15 по преюдициално запитване отправено от Административен съд В. Т. по дело ЕТ" М. М." срещу директор на дирекция "ОДОП" В. Т., когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. За 2013 г. органите по приходите са установили, че декларираните приходи са в размер на 7 090.41 лв., а според сметка 3041 "Стоки на склад" за периода 2013 г. изписаните като продадени стоки са на стойност 10 974.26 лв. Тъй като не са представени документи за брак на стоките, нито протоколи за корекции на ползвания данъчен кредит, правилно органите на приходите са формирали извод, че установените липси са в резултат на извършени, но декларирани облагаеми доставки на стоки, като правилно е определена допълнителна данъчна основа с търговската надценка на едноличния търговец и е определен ДДС за довнасяне. Органите по приходите са установили, че по счетоводни данни към 30.06.2014 г. търговецът е би следвало да има наличности на материали (сметка 302) на стойност 37 174.60 лв. и стоки (сметка 304) на стойност 24 806.37 лв. На 23.09.2014 г. е извършено посещение в търговския обект на ревизираното лице и е установено, че там няма налична стока. Ревизиращите органи са констатирали, че не са налични документи, доказващи брак на стоките, като правилно са приели същите за продадени и са начислили допълнителна данъчна основа и съответно са начислили допълнително данък. Доказателства за бракуване на стоки са представени едва в хода на съдебното обжалване на РА. Но жалбоподателят не е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза за доказване на надлежното отчитане на твърдения от него брак на стоки чрез счетоводното им изписване като разходи или чрез преоценка на активи. Не са представени и протоколи по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за коригиране на сумата на ползвания данъчен кредит за бракуваните стоки. Във връзка с горното правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдения от ревизираното лице брак на стоки е останал недоказан. В хода на ревизията е установено, че е декларирана ВОД от ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ" по фактура № 111/22.07.2011 г. с данъчна основа от 2405.67 лв. през д. п. м. 07.2011 г., която доставка е декларирана в подадена VIES декларация за периода. Фактурата е включена в дневника за продажбите и в СД за периода, с което е декларирана извършена ВОД към гръцки търговец . Установено е, че фактурата е осчетоводена по кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" и дебита на сметка 411 "Клиенти". През д. п. м. 08.2011 г. жалбоподателят е издал към гръцкия търговец КИ № 112/22.08.2011 г. с данъчна основа 2405.67 лв. с отрицателен знак и ДДС минус 481.13 лв. Правилно е прието, че неправомерно е приспаднат ДДС, който не е бил начисляван от жалбоподателя по горепосочената фактура, и КИ е издадено без основание. За 2009 г. в хода на ревизията е установено, че декларираните от ревизираното лице приходи от дейността като ЕТ с ГДД са в размер на 100 437.00 лв., която сума е отразена и по кредита на сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". Установено е, че декларираните в СД данъчни основи за 2009 г. от облагаеми доставки са в размер 52 337.92 лв., които съвпадат с регистрираните приходи по ЕКАФП за същия период. Тъй като жалбоподателят не е представил в хода на ревизията доказателства за отчетените приходи по ЕКАФП и постъпили суми по банкови сметки за периода 01.01.2009 г. - 23.09.2009 г., органите по приходите правилно са приели, че разликата от 48 099.08 лв. са реализирани приходи от облагаеми доставки, извършени в периода 23.09.2009 г. - 31.12.2009 г., които не са обложени. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че доказателства за отчетените приходи по ЕКАФП и постъпили суми по банкови сметки за периода 01.01.2009 г. - 23.09.2009 г. са представени. Такива липсват по делото. За данъчен период м. 12.2009 г. ревизиращите са констатирали още, че на 30.12.2009 г. ЕТ "СЛАВЧО ГАЗЕВ" е закупил стоки от "ЕМЛИ-09" ЕООД по фактури № 2/30.12.2009 г. с данъчна основа от 6 693.27 лв. и № 3/30.12.2009 г. с данъчна основа от 3 780.49 лв., които стоки не са налични към 31.12.2009 г. съгласно нулевото дебитно салдо по сметка 304 "Стоки" към посочената дата. Правилно е прието, че са налице недекларирани облагаеми доставки, за които е начислен допълнително ДДС. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна като ответник по касация й се дължат разноски. На основание чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 357 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение