Определение № 8624 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6159/2024 г.

ВАСОсмо отделение10.07.2024 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение №4341/24.04.2024г., постановено по адм. д. 3336/2024г. по описа на Административен съд-София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Л. М. с искане за обявяване на нищожност на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №917683-1/25.10.2023г., издаден от органи по приходите при Столична община. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Л. М. против Определение №4341/24.04.2024г., постановено по адм. д. №3336/2024г. по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №917683-1/25.10.2023г., издаден от орган по приходите при Столична община, поради просрочие и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага доводи, че с жалбата си пред първоинстанционния съд е отправил искане за обявяване на оспорения акт за нищожен, по което съдът не се е произнесъл. По изложените в частната жалба аргументи, счита, че съдът е следвало да разгледа жалбата. Моли да бъде отменено оспореното определение. Ответникът – Директорът на Дирекция "Общински приходи“ при Столична община оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и съдържащите се в нея доводи, приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна по делото, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд-София-град е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от орган по приходите в Столична община. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. против посочения административен акт поради просрочие и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваният акт е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК от решаващия орган на общинската администрация и спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от същия закон, поради което жалбата срещу акта може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Като е съобразил относимите дати съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК. С цитираните мотиви я е оставил без разглеждане, прекратявайки производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Обосновано в случая съдът е приел, че обжалвания акт е мълчаливо потвърден от страна на решаващия орган, доколкото видно от преписката, жалбата по административен ред е подадена на 09.11.2023г., като до изтичане на 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, органа не се е произнесъл. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в посочения срок се смята за потвърждение на акта в обжалваната част, като в този случай жалбата пред административния съд следва да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на органа. В случая този срок е пропуснат, както правилно е установил и съдът. Неправилно, обаче, съдът е приел подадената жалба за недопустима. Видно от същата, Административен съд – София-град е бил сезиран с искане за прогласяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №917383-1/25.10.2023г., издаден от органи по приходите при Столична община. В жалбата си М. е изложил доводи за нищожност на акта, с оглед на което и отправеното към съда искане е същия да бъде обявен за нищожен. Съгласно § 2 ДР на ДОПК за неуредените случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорват пред административния съд с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Следователно, при липса на специални процесуални правила в ДОПК, за случаите на искания за обявяване на нищожност, направени след изтичане срока за обжалване по чл. 156, ал. 1 ДОПК, следва да се прилагат общите правила на АПК, като спорът се отнася пред административния съд. С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата с искане за прогласяване на нищожност на обжалвания административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

10