Решение № 6212 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Дирекция на вътрешните работи, със законен представител – Директор на СДВР, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Георгиева против решение № 31405/25.09.2025г., постановено по адм. дело № 7122/2024г. по описа на Административен съд – София-град, с което Дирекцията е била осъдена да заплати на Д. Д. Р. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, произтекли от отменена по съдебен ред с краен съдебен акт Заповед за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата №2802/06.08.2022г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ведно с пропорционално дължимите разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 по Закона за адвокатурата. В касационна жалба се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция, поради недоказаност както наличието на преживени негативни емоции, така на пряката причинноследствена връзка между преживения стрес и отменения административен акт. По отношение на вредите касаторът обяснява, че са зачетени от страна на първата инстанция негодни да ги установят доказателствени средства, а именно свидетелски показания на близки и роднини, които са заинтересувани от изхода на спора. При условията на евентуалност намира решението на първоинстанционния съд за необосновано в частта отнасяща се до размера на присъденото обезщетение. Обяснява се, че взетата предвид продължителност на действие на отменената заповед е обстоятелство, което не зависело пряко от ответника, обръща внимание на наличието на образувано досъдебно производство, по което са били извършвани през спорния период процесуално-следствени действия, като резултатът от кръвната проба се сочи да се изготвя също бавно и да е извън контрола на ответника. Разяснява се, че е логично негативните емоции от същото производство да са в много по-голяма степен причинени от него. Счита, че присъденият размер е несправедлив и служи за обогатяване на ищеца, вместо за неговата компенсация. Обръща се внимание, че същият не представя доказателства за проведено лечение и приемани медикаменти, удостоверяващи влошено здравословно състояние. Ответникът в касационното производство Д. Д. Р., чрез процесуалния си представител адвокат Борисова в отговор, именован „касационна жалба“ оспорва касационната жалба на Столична Дирекция на Министерството на вътрешните работи, желае същата да не бъде допускана до разглеждане, а в случай, че същата бъде преценена като допустима да не бъде уважавана, като бъде оставено в сила Решение №31405 от 25.09.2025г. на Административен съд София –град. Счита същото за правилно и обосновано, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила за постановяването му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд – София -град, на основание чл. 1, aл.1 ЗОДОВ е осъдена Столична Дирекция на вътрешните работи – гр. София да заплати на Д. Д. Р. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, изразили се в продължителен психически дискомфорт, страх, социална изолация, накърняване на честта и достойнството, както и влошаване на здравословното състояние, като резултат от постановяването и съответно изпълнението на Заповед №2802/06.08.2022г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № 2802 от 06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ – СДВР, на ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежаваното от него моторно превозно средство за срок от шест месеца, поради твърдяна употреба на наркотични вещества. Заповедта е била оспорена по съдебен ред, като по адм. д. № 7871/2022 г. по описа на Административен съд – София-град жалбата на ищеца е била отхвърлена. По-късно въз основа на отправено искане за отмяна на влязло в сила решение, с решение по адм. д. № 6539/2023 г. Върховният административен съд е отменил влязлото в сила решение на първоинстанционния съд поради наличие на ново писмено доказателство – съдебна химикотоксикологична експертиза, установяваща липса на наркотични вещества в кръвта на ищеца, и е върнал делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане, образувано като адм. д. № 2657/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, съдът е отменил процесната заповед за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. В исковата молба се твърди, че вследствие на наложената мярка ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически дискомфорт, страх, социална изолация, накърняване на честта и достойнството, както и влошаване на здравословното състояние. Посочва се, че поради невъзможността да използва автомобила си същият загубил работата си и е бил принуден да започне работа при по-неблагоприятни условия. Твърди се още, че в социалната му среда са се разпространили слухове за употреба и разпространение на наркотични вещества, което е довело до допълнителни негативни последици в личен и обществен план. Ответникът СДВР е оспорил иска като неоснователен и недоказан, като е поддържал, че към момента на издаване на административния акт са били налице законовите предпоставки за налагане на мярката, както и че претендираният размер на обезщетението е завишен. В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства, последните чрез разпит на свидетел – баща на ищеца, който установява настъпилите за ищеца неблагоприятни последици в личен и социален аспект. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразен административен акт, вреди и причинна връзка между тях. Съдът е уважил иска частично, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови оспорвания съдебен акт Съдът е приел за доказано, въз основа на събраните гласни доказателства и цялостната фактическа обстановка, че в резултат на незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка ищецът е претърпял съществени неблагоприятни последици както в личен, така и в социален аспект. На първо място, по отношение на пострадалия съдът е приел за установено настъпването на значителни негативни психо-емоционални преживявания, а именно продължително и интензивно чувство на страх, притеснение и вътрешно напрежение, породени от обвинението, че е употребил наркотични вещества. Съдебният състав е приел за надлежно доказано и това, че актът, макар впоследствие отменен, е довел до силно засягане на личното му достойнство и самочувствие. Съдът е приел, че ищецът е преживял състояние на потиснатост, срам и емоционална нестабилност, като постепенно се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти и е загубил желание за общуване. Възприето като доказано е било и това, че психическото му състояние се е влошило до степен на липса на мотивация, изолация, нежелание да излиза и да контактува с околните. Макар да не е търсил специализирана медицинска помощ, съдът е приел, че тези състояния са реално преживени и са пряка последица от случилото се. При индивидуализиране размера на обезщетението съдът е отчел и отражението на незаконосъобразната заповед върху ежедневието на ищеца – ограничената възможност да използва автомобила си, която довела до сериозни затруднения в придвижването и е имала отражение върху начина му на живот и организацията на ежедневните му дейности. По отношение на твърденията за засегнато достойнство на ищеца, съдът е приел за доказано, че вследствие на наложената мярка и посочения в нея мотив – употреба на наркотични вещества – в обкръжението на ищеца са се разпространили негативни слухове. Сред близки, познати и в кварталната среда се е създало впечатление, че той употребява и дори разпространява наркотични вещества. Това е довело до сериозно накърняване на доброто му име и обществената му репутация. Тези обстоятелства според правните изводи на съдебния състав са довели Р. до чувство на отчужденост и социална изолация, като е ограничил контактите си и е избягвал общуване. Съдът е възприел, че тази социална стигматизация е имала съществен интензитет и е допринесла за задълбочаване на негативните му психо-емоционални състояния. На последно място Съдът е отчел и неблагоприятните последици в професионален план, а именно загубата на работа, тъй като не е могъл да изпълнява служебните си ангажименти без използването на автомобила, което според съдебния състав е довело до влошаване на социалния му статус, както и до необходимост да започне работа при по-неблагоприятни условия. В обобщение, съдът е приел, че незаконосъобразната административна мярка е довела до комплекс от неблагоприятни последици за ищеца – дълбоко засягане на личното му достойнство, продължителен психически дискомфорт, социална изолация, уронване на доброто име и влошаване на професионалното му положение, като всички тези вреди са били преценени като намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание поради наличието на индивидуален административен акт, отменен като незаконосъобразен по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. От събраните доказателства съдът е счел за установено наличието и на претърпени негативни емоции, а на трето място и това, че тези емоции се намират в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед и нейното изпълнение. Така в крайна сметка Съдът е намерил за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но е приел жалбата за частично основателна по размер – до присъдената сума от 2000,00 лв. Аргументирал се е с цитирана съдебна практика и е обосновал присъдения размер с принципа на справедливостта. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в частта, касаеща размера на присъденото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия на дължностни лица при ответника, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно наложена и изтърпяна изцяло (за срок от 6 месеца) ПАМ, което е въздействало пряко и върху емоционалното му състояние с интензитет, който е намерил израз в промяна на поведението и начина на живот на ищеца. Правилно свидетелските показания на бащата са ценени комплексно с това обстоятелство. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка- чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Заповедта има предварително действие, затова от момента на нейното издаване до изтичане на срока й е произвела и правното си действие. При тези обстоятелства житейски обосновано е негативните емоции от изпълнението на един незаконосъобразен адм. акт да надхвърлят значително тези, произтичащи единствено от постановяването му. В тази линия на разсъждение, настоящият съдебен състав счита, че дори не е необходимо ищецът да е изпитвал непосредствена нужда да ползва процесния автомобил, за да изпита негативни емоции и недоволство от факта на противоправната дерегистрация на същия, изпълнена незабавно. След комплексно отчитане на обстоятелствата, свързани с вида, интензитета и продължителността на въздействие върху личността на ищцата като цяло, включително върху психическото му състояние, което безспорно може да бъде установявано и със свидетелски показания, когато не надхвърля пределите на обичайния дискомфорт и достига ниво на болестно състояние, съдът правилно е приел негативните преживявания за доказано повлияли самооценката на ищеца, т. е. засягането на неговата чест. Най-близките хора, при отчитане на възможността от повлияване, все пак са в ежедневен контакт с пострадалото лице и разполагат с най-преки наблюдения върху състоянието му. За сметка на това липсват каквито и да е доказателства за засягане достойнството на ищеца, свързано с промяна в обществената оценка за него. По отношение на това обстоятелство показанията на разпитания свидетел изглеждат недостоверни. Същият е част от семейството, а не от заобикалящата сина му общност, за да е наясно с това променено ли е било отношението на социума към него. Като отчетено следва да бъде и обстоятелството, че информацията за процесната заповед не е публична като липсват доказателства за това, дали някой извън семейството му е узнал за нея и от кого. По тази причина недоказана остава по делото промяната в отношението на социума към него, т.е. засягането на достойнството на ищеца като вредоносен резултат. Наред с изложеното, липсват каквито и да е доказателства за това, че ищецът е напуснал работата си изобщо, което може да се удостовери единствено със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или извлечение от осигурителната му партида в НАП. Това би имало удостоверително действие поне по отношение на датата. Недоказани наред с това, са и причините за напускане, ако такова е било налично. При недоказаност настъпването на самото вредоносно събитие, липсва и основание да се приеме за налична претендираната причинноследствена обвързаност с отменената заповед. Следва да бъде отбелязано и това, че вредоносният резултат е възможно да бъде постигнат от въздействието и на две или повече независими едно от друго събития. В този случай преценка на въпроса за виновното съпричиняване следва да бъде извършена. В конкретната ситуация през по-голямата част от периода на претенцията, наред с постановената Заповед за налагане на ПАМ, е било образувано и е протичало и досъдебно производство, за което обстоятелство страните не спорят. Житейски обосновано е същото, като такова с по-висока степен на интензитет, да е тревожело много повече ищеца от проведеното административно производство по налагане на ПАМ. В този случай, практически невъзможно е негативните емоции от двете производства да бъдат отделени или отграничени едни от други, за да бъдат оценени поотделно. Ясно е тогава, че обезвредата на всяка от тях следва да е пропорционална на интензитета й спрямо този на другата. В този случай сумата от 1200,00 лева за изтърпяната за шест месеца и отменена две години след постановяването й ЗППАМ се явява справедлива и обоснована и е съответна на по-ниската по интензитет емоция, в сравнение с тази, която обичайно се преживява при провеждане на наказателното производство. Като е определил обезщетение в размер на 2000,00 лева, първоинстанционният съд е постановил необосновано по отношение на размера на обезщетението решение, което следва да бъде отменено за горницата на 1200,00 лева до уважения размер от 2000,00 лева при съобразяване евровата равностойност на тази сума. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано и следва да бъде частично отменено по отношение на присъдения размер на обезщетението. Предвид частичното уважаване на касационната жалба, настоящият състав следва да се произнесе и по разноските за процесуално представителство пред двете инстанции, както и за заплатените държавни такси пред тях. Процесуалния представител на Д. Р. е заявил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Претенцията на процесуалния представител на касатора за касационната инстанция се основава на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Според същата норма, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материалнозатруднени лица. По конкретното дело страната не е представила доказателства за съответното обстоятелство, напротив сочи, че работи в строителството. По тази причина претенцията за разноски за двете съдебни инстанции е останала недоказана и не следва да бъде уважавана. Присъдена в полза на ищеца следва да бъде заплатената такса за разглеждане на делото пред първата инстанция. Що се отнася до ответната страна, на същият се дължат разноски за всяка съдебна инстанция съответни на отхвърлената част от исковата претенция, а именно евровия еквивалент на 152,00 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,