Определение № 628 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3211/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. М., действащ като [фирма], [населено място], срещу определение № 956/12.03.2013г. по ч. гр. дело № 226/2013г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане от 15.02.2013г. по гр.д. № 153/ 2013г. на Районен съд- Сандански за оставяне без движение исковата молба, като въззивното производство е прекратено. Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като определението, с което се оставя без движение исковата молба е от категорията на преграждащите развитието на делото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Окръжен съд – Благоевград е прекратил производството по частната въззивната жалба, като е приел, че обжалваното пред него разпореждане за оставяне на исковата молба без движение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството и не е измежду изрично посочените от закона, подлежащи на самостоятелен контрол разпореждания. Посочил е, че контрол за законосъобразността на разпореждането, с което подадената искова молба се оставя без движение, се упражнява едва при проверка на правилността на определението по чл.129, ал.3 ГПК, с което се връща исковата молба, поради неизпълнение на съдебните указания за отстраняване на пороците й. Определението е правилно. Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че разпореждането за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на указаните от съда недостатъци е преграждащо по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. То представлява действие по движение на делото, извършено в упражняване от съда на правомощията му по чл.129 и чл.101 ГПК, насочено към отстраняване на констатирани от съда процесуални пречки за движението му, поради което не възпрепятства развитието на производството. Ето защо, разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК не попада в категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не постановява самостоятелно обжалване на разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд