Определение № 499 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3567/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от касатора Р. В. П. за спиране на изпълнението на решение № 12106/ 14.10.2020 г. по гр.д. № 5717/ 2019 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 5736/ 26.07.2019 г. по гр.д. № 16528/ 2017 г. на Софийски градски съд, го е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на К. Н. Д. сумата 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от седем статии на Р. П., публикувани в сайта www.pogled.info, ведно със законната лихва от 06.09.2017 г. Подадената касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но жалбоподателят може да поиска от Върховния касационен съд да спре изпълнението и да представи надлежно обезпечение, чийто размер се определя по решенията за парични вземания – присъдената сума. Това предвиждат чл. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ГПК. С молбата по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК касаторът не е представил доказателства, че е спазил изискването на закона да представи надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Поради това с разпореждане от 10.11.2020 г. по настоящото дело му е указано в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства, че е внесъл сумата 7 000 лв. по специалната сметка на Върховен касационен съд Указанията са съобщени надлежно на 30.11.2020 г. Вместо да ги изпълни, с молба от 01.12.2020 г. касаторът е уточнил, че е било допуснато предварително обезпечение на иска по чл. 45 ЗЗД чрез запор върху неговите вземания по банкови сметки за сумата 30 000 лв. – размера, в който е предявен искът, частично уважен с въззивното решение. Според него, това го освобождава от задължението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Към молбата са представени обезпечителната заповед и поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на осъдителното решение. В поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е уведомил молителя/ длъжник по изпълнението, че пред него е делото за налагане на мерките по обезпечителната заповед, а по делото, образувано също пред него по издадения изпълнителен лист, е изпратил запорни съобщения за налагане на други (допълнителни) мерки в обезпечения на изпълняемото право - запор върху пенсия и върху МПС. Обезпечителната заповед и поканата за доброволно изпълнение обаче не доказват, че в резултат на тези действия на съдебния изпълнител от имуществото на молителя са заделени активи на стойност, не по-ниска от 7 000 лв. От друга страна, на 14.11.2020 г. е изтекъл срокът по разпореждането от 10.11.2020 г., а касаторът не е представил платежния документ за внасянето на сумата, присъдена с решението, по специалната сметка на ВКС. Молбата за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение е неоснователна. При тези мотиви, съдът