Определение № 9237 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. И. Ч., чрез адв. Китанов като процесуален представител, против протоколно определение от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1079/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за конституиране като заинтересована страна по делото. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - кметът на община Пловдив, район „Южен“ не взема становище по частната жалба. Ответникът - М. Ц. С., чрез пълномощника си адв. Исов, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. Ц. С. срещу заповед № 26Ю-РОА-269 от 24.03.2026 г. на кмета на община Пловдив, район „Южен“, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ приобщаване на тераса към жилище, като е премахната подпрозоречната стена и вратата на фасадната стена, както и е прокарана ВиК инсталация в самостоятелен обект с идентификатор 56784.531.843.1.5 по КККР на гр. Пловдив. С определение № 5858 от 20.05.2026 г. съдът конституира като страни по делото адресата на заповедта в качеството на жалбоподател и издателя на административния акт като ответник. По делото постъпва молба от Л. И. Ч., с която частната жалбоподателка заявява искане да встъпи в образуваното производство като заинтересована (подпомагаща) страна, тъй като оспорената заповед е издадена във връзка с неин сигнал и има правен интерес административният акт да бъде потвърден. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив отхвърля направеното искане, като приема, че надлежни страни в съдебното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на акта, каквото качество молителката няма, както и административният орган, издател на акта. Посочва, че в случая адресат на оспорената заповед е М. С. като извършител на строежа и на нея е вменено задължението за премахването му. Обосновава извод, че съсобственикът на имота, в който се намира незаконният строеж, при установен извършител, както и подателят на сигнала, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване не създава задължения или негативни правни последици за тях. Достига до извод, че лицето, подало жалба до административния орган, не придобива качеството на страна в процеса, тъй като то цели засягане на правната сфера на трето лице, а не осъществява защита на собствени права. Излага съображения, че административният орган действа служебно при установяване на незаконни строежи и не е обвързан с подадени в тази връзка сигнали. Определението е правилно. Заинтересованите страни в административния процес са лица, които по своя инициатива или по искане на някоя от страните имат право да участват в чужд процес, за да постигнат благоприятно решение за една от главните страни. Конституирането на такива лица като страни в процеса е обвързано с наличието на правен интерес, обусловен от материалноправните отношения, които те имат със страната, на която искат да помагат. Правилно административният съд приема, че в случая такъв интерес не се установява по отношение на частната жалбоподателка. Страни в производството по оспорване на заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ са адресатът, в чиято правна сфера рефлектират разпоредените с нея правни последици, тъй като му е вменено задължение да премахне незаконния строеж и административният орган, издател на акта. Трети лица, включително съсобственикът на имота, в който е извършено незаконното строителство, по чийто сигнал е извършена проверката, не разполагат с процесуална легитимация по чл. 153, ал. 1 АПК. За тях с административния акт не възникват права, нито се създават задължения. В случая задължението за премахване възниква единствено по отношение на извършителя и собственик на строежа М. С., във връзка с чиято жалба е образувано съдебното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че компетентният административен орган упражнява служебно правомощието за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, независимо от подадените до него жалби и сигнали. Защита на материалните си права, евентуално нарушени с извършването на незаконния строеж, тези лица могат да реализират по исков ред. Настоящият състав споделя направеното заключение, че подателят на сигнала няма качеството на заинтересовано лице в това производство, тъй като искането за иницииране на проверка не е в защита на собствените му права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за извършителя на незаконния строеж, който е пряко засегнат от издадения акт. Цитираната в частната жалба съдебна практика и изложените в нея доводи не обосновават различен извод. Като отхвърля искането на Л. Ч. за конституирането й като заинтересована страна в съдебното производство по оспорване на заповед № 26Ю-РОА-269 от 24.03.2026 г., съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във р. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение