Определение № 123 от 01.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 3347 от 16.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3638 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 273954 от 24.09.2021 г. по гр. д. № 995 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да бъде спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и частната им жалба да бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба Н. Л. З. я оспорва и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Софийския апелативен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Софийският градски съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и този отказ е бил обжалван пред Софийския апелативен съд. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определението нито прегражда производството по делото съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост- чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Този извод в обжалваното определение е съобразен с процесуалния закон и с приложимата практика на ВКС. За разлика от определението за спиране на делото, което е преграждащо и подлежи на обжалване, определението за отказ от спиране не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл са определения № 679 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 1504/2019 г. на II ТО на ВКС, № 405 от 15.10.2020 г.по ч. т. д. № 178/2020 г. на II ТО, № 252 от 27.03.2014 г. по ч. т. д. № 887/2014 г. на I ТО на ВКС, № 666 от 15.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5270/2013 г. на IV ГО на ВКС, № 80 от 13.02.2020 г. по ч. т. д. № 178/2020 г. на II ТО на ВКС, № 107 от 3.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1110/2020 г. на II ГО на ВКС и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение