Определение № 12548 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Г. П., понастоящем в затвора в [населено място], за отмяна на определение № 10870 от 14.10.2024 г. по административно дело № 9672/2024 г. на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 5 АПК. Искателят моли съда да отмени определение № 10870 от 14.10.2024 г. по административно дело № 9672/2024 г. на Върховния административен съд, тъй като съдът погрешно е квалифицирал предмета на делото по чл. 284-286 ЗИНЗС, а не по чл. 2 ЗОДОВ. С разпореждане № 4396 от 07.11.2025 г. по адм. д. № 568/2024 г. на Административен съд – Стара Загора искането за отмяна е оставено без движение и е определен 7-дневен срок от получаване на съобщението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд. С молба от 24.11.2025 г. И. Г. П. прави искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. Представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с което декларира, че не притежава недвижими имоти и движима собственост, както и експертно решение на НЕЛК № 91878 от 08.08.2025 г. Сочи, че не е женен, няма деца, а по понастоящем е лишен от свобода в затвора в [населено място]. Върховният административен съд, за да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса, установи следното: Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 237 и сл. АПК, т. е. образувано е по искане за отмяна. Съгласно чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси по исканията за отмяна се дължи държавна такса. Съгласно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (Тарифа № 1) при искане за отмяна се дължи държавна такса в половин размер от таксата, дължима по т. 2б, б. "а" по жалба срещу административен акт. Съгласно чл. 213, т. 2 АПК, приложим на основание чл. 231 АПК - условие за редовност на частната жалба е прилагането на документ за платена държавна такса или на молба с правно основание чл. 227а, ал. 2 АПК. След изменението на чл. 236 АПК (ДВ бр. 94/2019 г.) нормата на чл. 227, ал. 2 АПК се прилага и в производството по обжалване на определенията и разпорежданията. Тази норма предвижда, че държавна такса не се заплаща от граждани, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства да я заплатят. При преценката се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други относими обстоятелства. В конкретния случай от представената към молбата декларация от 24.11.2025 г. и данните от приложените по преписката справки се установява, че лицето не притежава недвижими имоти и движима собственост, няма други доходи и понастоящем е лишен от свобода в затвора в [населено място]. Дължимата държавна такса, по която е образувано настоящото административно дело № 11671/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав е в общ размер на 30 лева и надхвърля разполагаемите парични суми. Това са други относими обстоятелства по смисъла на чл. 227а, ал. 2, т. 7 АПК, които с оглед липсата на доходи, семейното положение и имуществено състояние на лицето, обосновават извод, че И. Г. П. е материално затруднен по начин, който препятства упражняване на правото му на молба за отмяна в настоящото производство. По изложените съображения молбата с правно основание чл. 227а, ал. 2 АПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по настоящото дело следва да се уважи. Разпореждането от 07.11.2025 г. на Административен съд – Стара Загора следва да се отмени и вместо него да се постанови освобождаване на И. Г. П. от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева по искането за отмяна на определение № 10870 от 14.10.2024 г. по административно дело № 9672/2024 г. на ВАС, тричленен състав. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав