Определение № 8819 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрк. Конакчиева като процесуален представител, против определение № 30548 от 31.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9354/2026 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на решение № ПАМ-6/30.06.2026 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в оспорената част по раздел I, т. 2 от диспозитива на акта. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждането му от друг състав със задължителни указания по прилагане на закона. Ответникът– КЕВР, чрез пълномощника си юрк. Петрова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решение № ПАМ-6/30.06.2026 г. на КЕВР в оспорената част по раздел I, т. 2, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 201 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в три подточки, чрез които се разпорежда и се дават предписания за предприемането на определени организационни и технически мерки в конкретни срокове. С обжалваното определение искането е оставено без разглеждане. За да постанови този резултат, съдът приема, че в чл. 13, ал. 9, изр. трето ЗЕ изрично е предвидено, че искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение на КЕВР е недопустимо, освен по отношение на решения, изрично изброени в нормата. Посочва, че доколкото дадените предписания целят своевременно привеждане на дейността на лицензианта в съответствие с нормативните изисквания и не могат да бъдат приравнени на санкции, то специалният закон не само въвежда предварително изпълнение на решенията на КЕВР, но и изрично забранява възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 166 АПК извън изчерпателно посочените в чл. 13, ал. 9, изр. трето ЗЕ хипотези, които изключения в случая не са налице. Определението е неправилно. Предмет на съдебно оспорване е решение № ПАМ-6 от 30.06.2026 г. на КЕВР в частта, с която на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е приложена принудителна административна мярка по чл. 201, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 ЗЕ. Посочените разпоредби уреждат вида на принудителните административни мерки и реда, по който те се налагат. С чл. 203, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ е предвидено, че решението по чл. 202, ал. 1 за налагане на ПАМ подлежи на незабавно изпълнение и обжалването му не спира неговото изпълнение, т.е. е допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Предвид препращащата норма на чл. 204 ЗЕ, доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, приложение намират разпоредбите на АПК. Неправилно първоинстанционният съд оставя без разглеждане искането за спиране, като прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 9, изр. 3 ЗЕ, според която оспорване на предварителното изпълнение на акта на комисията е допустимо само при наличието на някоя от изрично и изчерпателно формулирани хипотези, а именно: по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Действително оспореното решение не попада сред визираните в нормата изключения. Настоящият състав приема, че забраната в чл. 13, ал. 9, изр. 3 ЗЕ въвежда общ режим на предварителното изпълнение и е относима за решенията на КЕВР извън тези, с които се налагат ПАМ поради наличието на изрична уредба за тях в Глава тринадесета "Принудителни административни мерки" (чл. 201 - чл. 204) ЗЕ. Тази уредба, на която при постановяване на индивидуалния административен акт в оспорената част се позовава и регулаторният орган, предвижда специално правило за допустимост на искането за спиране, което изключва приложението на общото такова. Доколкото в случая в ЗЕ не са предвидени особени правила за спиране на предварителното изпълнение на наложената на дружеството ПАМ, то по силата на чл. 204 ЗЕ се прилагат съответните разпоредби на АПК. На основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с него. В административното производство обезпечителна нужда възниква в случаите на допуснато предварително изпълнение на оспорения административен акт, когато специален закон изключва общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, какъвто е настоящият случай. Ето защо, като оставя без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, наложена от КЕВР на основание чл. 201, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 ЗЕ, прилагайки нормата на чл. 13, ал. 9, изр. 3 ЗЕ, съдът неправилно не се произнася по съществото на спора. Общата разпоредба на чл. 13, ал. 9, изр. 3 ЗЕ, която предвижда недопустимост на искане за спиране изпълнението на административен акт, с изключение на изброените в нея решения, не може да дерогира установената от законодателя специална процедура за налагане и оспорване на принудителните административни мерки по Глава тринадесета ЗЕ, препращаща за неуредените въпроси към АПК. Предвид изложеното настоящият състав приема, че искането за спиране е допустимо и подлежи на разглеждане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, поради което първоинстанционният съд следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. Обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото - да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия като съдът се произнесе по същество по искането на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № ПАМ-6 от 30.06.2026 г. на КЕВР в оспорената му част, с което е сезиран. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,