Определение № 143 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1137/2016 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на протоколно определение от 25.10.2016г. по чнд № 4261/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на ВКС, като е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд - София. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Данните по делото сочат, че същото е образувано по искане за признаване в Република България на присъда от 9 години 4 месеца и 15 дни лишаване от свобода, постановена от съдебните власти на Република Турция относно българския гражданин Ц. К.. Въз основа на искането е образувано чнд № 115/2016 г. по описа на Окръжен съд – София. С определение от 14.03.2016 г. окръжният съд е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Софийски градски съд. С Разпореждане от 22.03.2016 г. съдията-докладчик по образуваното чнд № 1246/2016 г. по описа на СГС е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. С определение № 60/12.04.2016 г. по чнд № 340/2016 г. ВКС, първо наказателно отделение е изпратил делото за разглеждане от Софийски окръжен съд. По образуваното под нов номер чнд № 301/2016 г. след проведени шест съдебни заседания окръжният съд за втори път е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане отново на Софийски градски съд, който от своя страна също е прекратил съдебното производство по образуваното чнд № 4261/2016 г. и за втори път е повдигнал спор за подсъдност. При тези данни настоящият състава на ВКС приема, че така повдигнатия спор за подсъдност вече е бил разрешен с определение № 60/12.04.2016 г. по чнд № 340/2016 г. по описа на ВКС. Софийският окръжен съд недопустимо за втори пореден път е счел, че делото не му е подсъдно, още повече, че това е станало след провеждането на шест заседания, в продължение на пет месеца от повторното образуване на делото. Само на това основание, при наличието на разрешен вече от ВКС спор за подсъдност, настоящото производство следва да се прекрати, а делото се върне на Окръжен съд – София за своевременното му разглеждане по същество. В заключение следва да се посочи, че макар Ц. К. да се намира към момента в затвор в Бразилия по друго наказателно производство, това не е основание за промяна на местната подсъдност, тъй като това съвсем не означава, че той „не живее в страната” по смисъла на чл.465 ал.2 предл.2 от НПК на постоянния си адрес е в гр. Златица. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение