Решение № 201 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 172/2009 г.

Обжалвано е въззивното определение № 3* постановено на 08.12.2008 год. по ч.гр.дело № 2587/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 14.10.2008 год. по гр.дело № 9778/2007 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав за прекратяване производството по делото поради недопустимост на иска, предявен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Недоволна от определението и ищцата М. Г. К. от гр. В., представлявана от адвокат С от АК- В., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос относно допустимост на установителен иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който е решаван противоречиво от съдилищата и Върховния касационен съд – прилага съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: С изложението към частната касационна жалба са представени ксероксни копия на решения на първоинстанционен и въззивен съд, които са сверени от адвоката, но липсва официална заверка, че са влезли в сила и кога. Въззивният съд проверява редовността на жалбата на основание чл.285, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение