Определение № 11815 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. К. от гр.Берковица против определение № 1029/28.10.2025г. по адм. дело № 220/2025г. по описа на Административен съд – Монтана. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като са налице основания за прилагане на защитата по чл. 256, ал. 1 от АПК. Излага съображения, че кметът на община Берковица дължи извършване на фактически действия по спазване и контрол на Наредбата за обществения ред и сигурност, каквито не е извършил в нарушение на своите задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Берковица не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на Административен съд – Монтана правилно е приел, че искането на Н. С. К. по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно уточнението с молба от 26.10.2025 г., е недопустимо и е прекратил производството по делото. Цитираните разпоредби регламентират оспорването на неизвършени фактически действия и бездействия на административните органи, произтичащи пряко от нормативен акт или въз основа на задължения по силата на закона. По смисъла на посочените текстове не са фактически действия задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга, както и тези за издаване на акт в хода на административното производство, който опосредява постановяването на крайния административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая, както административният съд правилно приема, изискванията на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 не са изпълнени. Предмет на оспорване е отказ на кмета на община Берковица да извърши фактически действия по контрол на: 1. чл.3, ал.2, чл.4, ал.1 от Наредбата за осигуряване и поддържане на обществения ред и сигурност на територията на община Берковица; 2. чл.7, ал.4 и 6; чл.8, ал.1, чл.9, ал.1, чл.12, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.19, ал.1, т.6 от наредбата за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Берковица; 3. Чл.7, ал.1, т.10 от Наредбата за придобиване, притежание и отглеждане на животни- любимци на територията на община Берковица; 4. Чл.5, ал.1 приложение № 1, ред 1 и чл.5, ал.2, приложение № 2, таблица № 2 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на доскомфорт през различни части на денонощието. Разпоредбата на чл. 256 от АПК предвижда две хипотези при които е допустима защита срещу бездействието на административен орган, който по силата на закон или подзаконов нормативен акт за прилагането му дължи извършване на конкретни фактически действия. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Следователно разликата между ал. 1 и ал. 2 на чл. 256 от АПК е, че в първия случай неизпълнението на задължението, произтичащо пряко от нормативен акт може да се оспори безсрочно, а във втория – за оспорването е предвиден 14-дневен преклузивен срок, считано от подаване на искането за извършване на дължимото действие. Съдът подробно е обсъдил липсата на предпоставки за търсената защита както по реда на чл.256, ал.1 от АПК, така и по реда на ал.2 от същата разпоредба. Не е налице хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, тъй като липсва задължение на органа, произтичащо пряко от нормативен акт. Твърденията на ищцата, че на основание ЗМСМА за кмета възниква задължение да извърши фактически действия във връзка с контрола по цитираните разпоредби на Наредбите е неоснователно. В чл.44 на ЗМСМА са посочени правомощията на кмета, вкл. съгласно ал.1, т.4 „ отговаря за опазването на обществения ред“, но съгласно ал.2 на чл.44 ЗМСМА „ в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.“. Защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопустима в случаите, в които за удовлетворяване субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт или извършването на фактическото действие е опосредено от провеждането на административна процедура и е в изпълнение на издадения в хода на същата административен акт. Не е налице и хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК. Съставомерно в случая би било липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия, към които не се причисляват действията по контрол относно цитираните разпоредби на различните наредби. Освен това, разпоредбата предвижда 14-дневен срок за оспорване на неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а в случая, от доказателствата по делото се установява, че К. е подала сигнали през м.септември 2024 г. на ел.адрес на община Берковица, а исковата претенция до съда е подадена далеч след изтичане на нормативно установения срок. В този смисъл са мотивите на административния съд, които следва да бъдат споделени. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Същото е допустимо, валидно и правилно и следва да бъде оставено в сила.