Определение № 654 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1672/12.11.2012 год. по в. гр.д.№ 3995/2012 год. на Пловдивския окръжен съд с което след частична отмяна на решението по гр.д. № 545/2012 год. на РС, [населено място] е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. П. П., извършено със заповед № У. -12-622/06.04.2012 год. на Изп. директор на [фирма], [населено място] и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник директор- Механичен завод” при В. ЕАД, [населено място]. Ответникът по касация А. П. П. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се допусне касационно обжалване законът изисква кумулативно да са изпълнени две предпоставки: Жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В подадената от него касационна жалба касаторът е посочил, че са изпълнени критериите / основанията / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС / Р №127/05.03-2007 год. на ВКС по гр.д. №1102/2004 год., ІІІ г.о, постановено по чл. 218а ГПК/ отм./, което няма задължителен характер и Р №812/27.04.2011 на ВКС, по гр.д. №198/2010 год. ІV г.о. по чл. 290 ГПК /.Развиват се доводи, които касаят евентуална неправилност на обжалваното решение, които могат да се обсъждат в евентуално производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство по чл. 288 ГПК / че съдът е кредитирал свидетелски показания без да обсъди и приложи материалния закон във връзка с разрешаването на платения годишен отпуск и по- конкретно разпоредбата на чл. 173,ал.6 КТ и пр./ Касаторът обаче не е формулирал правен въпрос в посочения по-горе смисъл. Формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване, както и съдебните актове, посочени и представени във връзка с тяхното обосноваване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.