Определение № 1257 от 30.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 786/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кистен 5“ ЕООД, представлявано от управителя В. К., чрез адв. Е., срещу разпореждане № 232 от 18.02.2026г. по в.т.д. № 594/2025г. на САС, 15-ти състав, с което е върната като просрочена подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 653 от 22.12.2025г. Частният жалбоподател поддържа, че е в диспозитива на въззивното решение и посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му и с оглед връчване на съобщението за обжалваното решение на 12.01.2026г. е подал касационна жалба срещу него в определения от въззивния съд едномесечен срок. Сочи, че на 07.01.2026г. въззивният съд е постановил решение за поправка на явна фактическа грешка във въззивното решение, като е изменил срока за обжалването му от едномесечен на 14-дневен срок от вписването в ТРРЮЛНЦ, и решението за поправка е обявено в ТРРЮЛНЦ на 09.01.2026г. Твърди, че не е бил уведомен за решението за извършената поправка и по този начин е създадена обективна правна неяснота относно приложимия срок за обжалване. Позовава се на трайната практика на ВКС, според която при дадени от съда неточни или противоречиви указания относно срока за обжалване страната не може да търпи неблагоприятни последици от това. Намира, че приемането на жалбата за просрочена представлява прекомерен процесуален формализъм, който води до ограничаване на правото на защита. При условията на евентуалност моли на основание чл.63 ГПК да бъде възстановен срокът за подаване на касационна жалба, тъй като пропускът се дължи на неправилните указания на съда и последващата промяна на срока без надлежно уведомяване. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, да бъде възстановен срокът за касационно обжалване съгласно чл.64 и сл. ГПК и да бъде разпоредено допускане на касационната жалба. Ответникът „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, представляван от адв. Д. П., оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното по делото въззивно решение № 653 от 22.12.2025г. по в.т.д. № 594/2025г. на САС, ТО, 15 състав е потвърдено решение № 669 от 13.05.2025г. по т.д. № 1589/2024 на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на „Кистен 5“ ЕООД /н./. В решението е посочено, че подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му. Със съобщение, получено от „Кистен 5“ ЕООД на 12.01.2026г., е връчен препис от въззивното решение с указание, че подлежи на обжалване, както е посочено в него. С решение № 2 от 07.01.2026г. въззивният съд е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение, като в диспозитива фразата „Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му“ е заменена със словосъчетанието „Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър“. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Кистен 5“ ЕООД /н./ на 11.02.2026г. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че въззивното решение и поправката му по реда на чл.247 ГПК са обявени в ТР с вписване № 2026 01 09 15 55 59, поради което предвиденият в чл.613а, ал.1, предл.2 ТЗ 14-дневен срок за обжалване тече от 09.01.2026г. С оглед на това е приел, че касационната жалба е просрочена и подлежи на връщане. Определението е неправилно. Съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ въззивното решение, постановено по подадена молба по чл.625 ТЗ, подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър. В отклонение от тази разпоредба във въззивното решение е указано, че същото подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му, като в изпратеното и получено от частния жалбоподател съобщение, с което му е връчен препис от въззивното решение, е посочено, че същото подлежи на обжалване в указания в него срок. Поради това съгласно чл.62, ал.3 ГПК касационната жалба, подадена в определения от въззивния съд по-дълъг от установения в закона срок, не се явява просрочена. Направената от въззивния съд поправка на дадените във въззивното решение указания относно срока за обжалването му няма характера на поправка на явна фактическа грешка по чл.247 ГПК, тъй като в случая не се касае за допуснато несъответствие между формираната от съда в мотивите и отразената в диспозитива воля по отношение на съществото на спора. Поради това така постановеният съдебен акт - решение № 2 от 07.01.2026г., подлежи на съобщаване на страните, но по делото не са представени доказателства за уведомяване на частния жалбоподател за указания от въззивния съд друг срок за обжалване на въззивното решение. По изложените съображения настоящият състав намира извода на въззивния съд, че подадената от „Кистен 5“ ЕООД касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 653 от 22.12.2025г. е просрочена, за формиран в противоречие с процесуалния закон. С оглед на това обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение