Определение № 181 от 19.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2318/2018 г.

Производството е по молба от „Факторинг 9000“ООД, представлявано от пълномощника адв.Б. А., за освобождаване на внесена на осн. чл.391, ал.2 ГПК от дружеството парична гаранция по ч.т.д. № 2305/2017г. на ВКС, II т.о. Настоящият състав на ВКС намира следното: С определение № 579/1110.2017г. по ч.т.д. № 2305/2017г. на ВКС, II т.о. е било отменено определение № 151 от 27.06.2017 г. по в.т.д. № 221/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от „Факторинг 9000“ООД срещу „Декра строй“ЕООД искове: с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД – за сумата 75821.04 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2016 г.; с правно основание чл.86 ЗЗД – за сумата 2 931.45 лв.; с правно основание чл.59 ЗЗД– за сумата 4481.33 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД – за сумата 173.26 лв., чрез налагане на възбрана върху апартамент в [населено място], до размер на сумата от 83 407.08 лв.– сборна цена на предявените искове и вместо това е било постановено друго за допускане на обезпечение на предявените от „Факторинг 9000“ООД срещу „Декра строй“ЕООД искове: с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД – за сумата 75 821.04 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2016 г.; с правно основание чл.86 ЗЗД – за сумата 2 931.45 лв.; с правно основание чл.59 ЗЗД – за сумата 4 481.33 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД – за сумата 173.26 лв., чрез налагане на възбрана върху апартамент в [населено място], до размер на сумата от 83 407.08 лв.– сборна цена на предявените искове, при условие, че „Факторинг 9000“ООД представи парична гаранция в размер на 8 340 лв. в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение. С молба от 31.10.2017г. по ч.т.д. № 2305/2017г. на ВКС, II т.о. „Факторинг 9000“ООД е представило доказателства – платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС гаранция в размер на 8340лв. с наредител адв.Б. А. в изпълнение задължението на посоченото дружество. Съобразно удостоверение от счетоводител на ВКС от 21.06.2019г. сумата от 8340лв. е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС и е налична към датата на издаване на удостоверението. Исковото производство, във връзка с което е било допуснато обезпечение при условията на парична гаранция, е приключило с влязло в сила решение № 56/04.04.2017г. по т.д. № 123/2016г. на РОС, потвърдено с решение № 91/04.05.2018г. по в.т.д. № 221/2017г. на ВТАС, което не е било допуснато до касационно обжалване съгласно определение №110/07.06.2019г. по т.д. № 2318/2018г. на ВКС, I т.о. С решение № 56/04.04.2017г. по т.д. № 123/2016г. на РОС е осъдил „Декра-Строй“ ЕООД да заплати на „Факторинг 9000” ООД сумата от 75 821,04 лв. с ДДС– дължимо възнаграждение по договор № 1/22.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане; обезщетение за забава в размер на 2 931,45 лв. за периода 28.11.2015 г. – 18.04.2016 г.; сумата от 4 481,33 лв. – стойност на допълнителни извън договора СМР, ведно със законната лихва от 18.04.2016 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забава в размер на 173,26 лв. за периода 28.11.2015 г. - 18.04.2016 г. Предвид така установеното съставът на ВКС прави следните правни изводи: Освобождаването на парична гаранция е обвързано от наличие на предпоставките на чл.403 ГПК доколкото предназначението й е да служи за обезпечаване на възможността за удовлетворяване на ответника по делото за претърпените от него вреди от обезпечението в случай на прекратяване на производството по делото или отхвърляне на иска. С оглед изхода от горепосочения спор исковете са били уважени, поради което е отпаднала нуждата от внесената парична гаранция. Следователно молбата за освобождаване на внесената парична гаранция следва да се уважи. С оглед изричното изявление на осн. чл.75, ал.1 ЗЗД на молителя, че желае изпълнението на задължението за връщане на обезпечението да се извърши на овластено от него лице – адвокат Б. А., при посочване на всички индивидуализиращи белези на банковата сметка на титуляра, съдът намира, че сумата за гаранция следва да се преведе по сметка на това трето лице. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение