Решение № 35 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 844/2010 г.

Решение № 35 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 844/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. Г. П. от [населено място] чрез процесуалния й пълномощник адв. Й. А. срещу въззивно решение № 187/7.04.2010 г. по т. д. № 2325/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Врачански окръжен съд от 19.06.2009 г. по т. д. № 919/2008 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 694 ТЗ и е постановено друго решение, с което искът на М. П. за установяване съществуването на вземания срещу дружеството в несъстоятелност е отхвърлен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и порочно на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна - [фирма], /н./, [населено място] чрез особения представител адв. П. заема становище за основателност на същата, твърди че са налице предпоставки за обезсилване на въззивното решение. Синдикът на [фирма], /н./ чрез пълномощника си адв. А. Д. е възразил по основателността на въведените в касационната жалба оплаквания. С определение № 229/06.04.2011 г., ВКС, I т. о. е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Производството по делото е образувано по иск на М. П. срещу [фирма] /н./, [населено място] за признаване за установено, че ищцата има вземания спрямо ответника, произтичащи от договор за възлагане на управление и от договор за заем в посочени в исковата молба размери, общо на стойност 72 668,75 лв. Първоинстанционният съд е уважил иска, като се е основал на анализ на представени и неоспорени доказателства по делото, посочил е, че е налице и признание на ответника при условията на чл. 237, ал. 2 ГПК. Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу [фирма] /н./ за признаване по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 7407 лв., съставляващо обезщетение по договор за възлагане на управлението на ответното акционерно дружество от 5.03.2007 г.; за сумата 50 000 лв. - обезщетение с основание допълнително споразумение от 16.04.2007 г. по договор за възлагане на управлението на акционерното дружество от 5.03.2007 г., и за сумата 15 261,75 лв. Въззивнното производство е образувано по жалба на синдика на дружеството - ответник и съставът на апелативния съд е приел, че исковите претенции са недоказани, както и, че не са налице предпоставките по договора за управление, за да се изплати посочената сума, а по отношение на договора за заем, поради противоречивото съдържание на отделните клаузи от този договор, не можело да бъде преценено каква е била действителната воля на страните, и поради липса на данни за реално изпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на сумата, отсъствало задължение на дружеството за нейното връщане. След допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението е формирана съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 155/13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г., ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 190/09.12.2011 г. по т. д. № 976/2010 г. ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 226/23.02.2012 г. по т. д. № 489/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 22/14.03.2012 г. по т. д. № 663/2010 г., ВКС, ТК, Първо отделение. Съгласно цитираната практика, синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ - нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение споделя изцяло даденото разрешение в посочената практика. Процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ с оглед установителния характер на иска е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по предявен положителен или отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя и липсата на право на синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, независимо, че като орган на несъстоятелността законът му е предоставил определени правомощия по приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл. 692 ТЗ. Въззивното решение е постановено по повод въззивна жалба, подадена от синдика на [фирма] /н./, който не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и да обжалва решението, поради което обжалваният въззивен съдебен акт - предмет на касационната жалба, е недопустим, съгласно чл. 281, т. 2 ГПК и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК следва да се обезсили, а производството по въззивната жалба да се прекрати. В това производство пред апелативния съд длъжникът е бил представляван от назначен на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител - адв. О. П., предвид качеството на ищцата на изпълнителен директор на акционерното дружество - длъжник, обявено в несъстоятелност. Пред настоящата инстанция длъжникът също е представляван от особения представител, при определено му възнаграждение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в размер на 1 488 лв., което не е било внесено и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде принудително събрано, т. е. следва да бъде заплатено от [фирма], /н/. На касатора следва да се присъдят разноски за настоящото производство, предвид своевременно направено искане и представени доказателства за внесена д. т. и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Й. А. в размер на 1 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2010 г. Посочените суми следва да възложат в тежест на [фирма] /н./ и да се съберат от масата на несъстоятелността. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение