Определение № 455 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3926/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Г. от [населено място], Благоевградска област, чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-София срещу определение от 04.12.2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-„Г” с-в, постановено по ч.гр.д. № 12839/2012 г., с което е оставено без уважение подаденото от С. В. Г. възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по гр.д. № 4365/2011 г. по описа на СРС, 80 с-в, като неоснователно. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което се уважи подаденото възражение по чл. 423 ГПК и се спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга - същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона /чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея. Доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,