Определение № 4835 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Л. О., подадена чрез процесуален представител, против Разпореждане №9483 от 10.03.2026 г., по адм. дело №2630/2026 г. на Административен съд София – град (АССГ). В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е приел, че свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на О. е предадено доброволно. Формалното подписване на протокола за доброволно предаване не доказва доброволност. Излага, че СУМПС е иззето без наличието на издаден административен акт и следователно е налице хипотезата на чл. 250 АПК. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за разглеждане по същество. Претендира разноски. Ответникът – началник отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане Административен съд София - град е отхвърлил искането на частния жалбоподател за прекратяване действията, извършвани от началник отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, които не се основават на административен акт или на закона – фактическо изземване и задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния случай действията, за които съдът е сезиран по изземване на СУМПС се основават на закона, като процесното СУМПС е било предадено доброволно от частния жалбоподател, който факт се установява от приетия по делото протокол за доброволно предаване. По изложените съображения съдът е стигнал до извод, че тези действия не са лишени от законово основание и е отхвърлил жалбата. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства, процесното СУМПС е предадено доброволно с протокол от 25.11.2025 г. от частния жалбоподател на полицай Р. С. при 09 РУ - СДВР. Предаването е извършено по повод проверка, при която е установено, че на частния жалбоподател са отнети всички контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че изпълнението на задължението на водача по чл. 157, ал. 4 ЗДвП не изисква издаването на индивидуален административен акт. В случай, че водачът не изпълни доброволно това свое задължение, едва тогава се прилага разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, съгласно която на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП се прилага следната принудителна административна мярка: изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. От доказателства по делото се установява, че с влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на частния жалбоподател. Представен е и протокол за доброволно представяне, от който се установява, че СУМПС на О. е предадено доброволно на органите на СДВР. Протоколът представлява официален писмен документ, който е подписан от О. и не е оспорен по надлежния законов ред. По делото липсват данни, както и твърдения, че документът е подписан от частния жалбоподател в резултат на приложена сила или заплашване от страна на органите на реда или че е бил въведен в заблуждение при подписването на този протокол. Ето защо правилно съдът е зачел доказателствената сила на протокола за доброволно предаване и правилно е приел, че предавайки своето СУМПС на органите на МВР О. е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП доброволно. При така установената фактическа обстановка правилно и в съответствие с нормата на чл. 250 АПК първоинстанционният съд е счел, че извършените действия от страна на полицейските орани по задържането на СУМПС се основават на закона. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съдът предвид разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева, превалутирани съгласно разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,