Решение № 3536 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ФУРНИР - ПЛАСТ“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Пешев срещу решение № 3481 от 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1440/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира се от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград и ТП „Държавно горско стопанство“ - Сандански, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище по жалбата. Ответникът – Областна администрация - Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Лазарова, в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – „БЕЛВИ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Богоева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски направени пред настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ФУРНИР - ПЛАСТ“ ЕООД против заповед № 18-8799/19.08.2024 г. на началника на СГКК – Благоевград. С процесната заповед на основание чл. 53б, ал. 5 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, чл. 81 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., заявление вх. № 01-315052-07.06.2024 г. от Областна администрация - Благоевград и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-124634/07.05.2024 г., издадено от СГКК – гр. Благоевград, геодезическо заснемане на част от река Сугаревска, хидроложки доклад, разработка на правоспособно лице по кадастъра е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Сандански, ЕКАТТЕ 70189, одобрена със Заповед № РД-18-247/30.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 13.09.2022 г., съгласно скица - проект № 15-638098-21.06.2024 г., състоящо се в: Нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 70189.800.331, с площ: 684 кв. м, начин на трайно ползване: Водно течение, река, собственост на Държавата - МОСВ. В заповедта са посочени лимитативно съществуващите обекти (поземлените имоти) в КККР по идентификатор, засегнати като граници от процесното изменение, в това число и процесния - [ПИ], собственост на жалбопдател. Промяната в границите на същия се изразява със следното: данни преди промяната: площ: 145 кв. м., с начин на трайно ползване: За електроенергийно производство, собственост на „ФУРНИР - ПЛАСТ“ ЕООД въз основа на документ: други № 6, том VII, peг. 1825, дело 622 от 27.07.2016г., издаден от МЗХ, данни след промяната: площ: 97 кв. м., начин на трайно ползване: За електроенергийно производство, собственост на „ФУРНИР - ПЛАСТ“ ЕООД въз основа на документ: Други № 6, том VII, peг. 1825, дело 622 от 27.07.2016г., издаден от МЗХ. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор. За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Установено е, че в кадастралната карта е съществувала явна фактическа грешка, тъй като река Сугаревска като траен топографски обект изобщо не е била отразена. Счел е, че поправката на тази грешка е извършена правилно въз основа на геодезически измервания и хидроложки доклад, които определят не само коритото, а и границите на водния обект, включително заливаемите зони. Съдът е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя като неоснователни, включително твърденията за липса на мотиви, допуснати процесуални нарушения, неправилно определяне на границите и нищожност на акта. Прието е, че не са налице съществени пороци, които да водят до нищожност, а заключението на вещото лице не е относимо към предмета на спора, тъй като разглежда само коритото на реката, а не релевантните граници на водния обект. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – началника на СГКК – Благоевград в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗКИР. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно - производствените правила. Правилно съдът е заключил, че са налице предпоставките за отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР. От доказателствата, представени по делото се установява, че в действащата кадастрална карта не е бил отразен съществуващ на място траен топографски обект с естествен произход – река Сугаревска, разположена в неурбанизирана територия. Геодезическите измервания и хидроложкият доклад категорично установяват местоположението и границите на водния обект, включително прилежащите му заливаеми зони, определени съобразно изискванията на Закона за водите и относимите подзаконови актове, поради което правилно административният орган е приел наличие на несъответствие, подлежащо на отстраняване по реда на ЗКИР. Това несъответствие обосновава приложението на института на поправка на явна фактическа грешка. Неоснователни са възраженията, че административният орган не е конкретизирал приложимата хипотеза на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР. В съдебната практика последователно се приема, че не е необходимо изричното й формално възпроизвеждане в акта, когато от фактическите основания и събраните доказателства безспорно се установява коя от законовите хипотези е приложена. В случая това е несъответствие в границите на съществуващ топографски обект, който не е бил отразен в кадастралната карта. СГКК правилно е извършила съвместяване на данните за урбанизираните и неурбанизираните територии, както и на геодезическата разработка, определяща границите на водния обект, тъй като съседните имоти са земеделски и/или горски, а единствено имотите на жалбоподателя и на заинтересованата страна „БЕЛВИ“ ЕООД са с променено предназначение и одобрен ПУП. Неоснователни са възраженията за липса на правен интерес на заявителя, тъй като съгласно Закона за водите водните обекти са публична държавна собственост, а областният управител е компетентният орган, който ги управлява, поради което правилно е прието, че същият е надлежна страна за иницииране на административното производство. По отношение на възражението за липса на правен интерес у заявителя, съдът съобразява разпоредбата на чл. 11, т. 1 и т. 2 от Закона за водите, съгласно които реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Управлението на имотите – държавна собственост, които не са предоставени на друг орган, се осъществява от областния управител по местонахождението им – чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост. При това положение Областна администрация – Благоевград се явява надлежна страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗКИР, имаща право да инициира производството, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Съдът не споделя и доводите за допуснати нарушения на Закона за защитените територии. Процесното изменение не засяга граници, площ или режим на защитена територия, а представлява единствено отразяване на съществуващ воден обект в кадастралната карта. Следователно не е налице хипотеза, при която да се изисква провеждане на процедурата по чл. 41 и чл. 42 от Закона за защитените територии. Относно правилността на определените граници на водния обект, съдът съобразява, че съгласно приложимите разпоредби на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове към него, границите на водните обекти включват не само речното корито, но и крайбрежните заливаеми ивици, определени въз основа на хидроложки изчисления за максимални водни количества с определена обезпеченост. В случая тези граници са определени чрез хидроложки доклад, съгласуван с компетентната басейнова дирекция и са възпроизведени в кадастралната карта съобразно нормативните изисквания. Законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим във връзка с чл. 144 АПК, съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го преценява в съвкупност с останалите доказателства. В случая експертизата не изследва релевантния предмет на доказване – границите на водния обект, включително заливаемите зони, а се ограничава до речното корито, поради което не опровергава констатациите в административната преписка. Не са налице и основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед, тъй като същата не страда от съществени пороци, водещи до липса на валидно волеизявление или до невъзможност да породи целените правни последици. Доколкото по делото се установява, че оспорената заповед е издадена на съответно правно основание при наличие на предпоставките за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, то правилно съдът е отхвърлил жалбата. При така установеното като е приел, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Не е основателно и възражението в касационната жалба, че допуснатото изменение под формата на ЯФГ е възложено на частно търговско дружество -"БЕЛВИ" ЕООД. По делото такива данни не се съдържат, а единственото приложено по делото заснемане на профили с възложител "БЕЛВИ" ЕООД не води до извод, че заснемането по искане на Областна администрация -Благоевград е направено от друго лице. На това приложено заснемане на профили с възложител "БЕЛВИ" ЕООД няма позоваване в административната преписка и същото е ирелевантно за настоящия спор. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответната страна по касация „БЕЛВИ“ ЕООД за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 1 022,58 евро /равностойността на 2 000 лева/, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,