Определение № 2610 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1882/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К. срещу определение № 230 от 19.06.2024г. по в.т.д. № 718/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на постановеното по делото решение № 134 от 03.04.2024г. в частта на разноските, като се присъдят на основание чл. 38 от ЗА още 4 915. 20 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото във въззивното производство представителство на Г. Й. М.. Оплакванията на жалбоподателя са, че определението на въззивния съд е постановено в противоречие на закона. Относно присъжданото адвокатско възнаграждение е съобразима Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Същевременно решението на СЕС по дело С-438/22 е неотносимо. То не обхваща хипотезата на оказване на безплатна правна помощ и в тези случаи не се нарушава свободата на договаряне и конкуренция, тъй като липсва сключен договор между адвокат и клиент. Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдена допълнително сумата от 4 915. 20 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция. От насрещната страна по жалбата „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД не е подаден отговор. Отговор не е подаден и от подпомагащата страна Д. Д. Г.. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционното производство по т.д. № 89/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора е било образувано по искова молба от 09.03.2022г. на Г. Й. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лева, частично от 220 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. С. М., с когото е съжителствала фактически, при пътнотранспортно произшествие от 17.10.2021г. С исковата молба е било представено пълномощно за адвокат П. К. и договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2021г. с уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Производството е било разгледано и решено по реда на търговските спорове, като спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е било отменено от Апелативен съд – Пловдив по подадена от ищцата частна жалба. След проведени три открити съдебни заседания (последното на 22.05.2023г.), на които са били събрани писмени доказателства, доказателства по издадени съдебни удостоверения, както и изслушани трима свидетели и прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с решение № 189 от 08.06.2023г. на ищцата са били присъдени 80 000 лева обезщетение (базов размер на обезщетението от 100 000 лева, намалено с 1/5 поради съпричиняване). Също съгласно решението на адвокат К. са били присъдени 3 388. 80 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, съответно на уважената част от иска. Съобразен е бил минимумът на възнагражданието съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 30.10.2021г. (4 236 лева с ДДС). Своевременно с молба по чл. 248 от ГПК от адвокат К. е поискано изменение на решението в частта на разноските, като й се присъдят допълнително 5 216. 20 лева, съответно на минималното възнаграждение по наредбата в редакцията към датата на приключване на устните състезания по делото (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.), което е общо 10 380 лева с ДДС или 8 604 лева с оглед отхвърлената част от исковете. От застрахователното дружество не е бил подаден отговор по молбата. Отговор не е постъпил и от подпомагащата страна. С определение от 01.09.2023г. по делото съставът на Окръжен съд – Стара Загора е оставил молбата без уважение. С решение № 134 от 03.04.2024г. по образуваното на 12.12.2023г. в.т.д. № 718/2023г. на Апелативен съд – Пловдив присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева е било потвърдено, като въззивните жалби на страните съответно срещу осъдителната и отхвърлителната част на първоинстанционното решение са счетени за неоснователни. Във въззивното производство са били проведени две открити съдебни заседания, без да са сочени, представяни и събирани доказателства. Подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК относно присъденото на адвокат К. възнаграждение е била оставена без уважение. Съображенията са били, че дори са се възприемат доводите на адвоката относно приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г., след постановяването на решение по дело С-438/22 на СЕС тази наредба, в частта на предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, е неприложима. Предвидените минимални размери на възнагражденията не са задължителни и не обвързват съда. Съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, вида и качеството на извършената работа. Според въззивния съд определеното по съразмерност възнаграждение от 3 388. 80 лева е адекватно, независимо от това, че съставът е изхождал при определянето му от други съображения. Прието е било още, че за представителство на ищцата – жалбоподател във въззивното производство на адвоката са дължими също 3 388. 80 лева възнаграждение, които са били присъдени. С молба по чл. 248 от ГПК адвокат К. е поискала изменение на решението в частта на разноските. Изрично е посочила, че е изготвила въззивна жалба и отговор на въззивна жалба на другата страна. Същевременно решението на СЕС не обхваща хипотезата на предоставена безплатна правна помощ. Общият размер на възнаграждението е 8 304 лева с ДДС. Дължими са допълнително 4 915. 20 лева. По молбата не е постъпил отговор от застрахователното дружество и подпомагащата страна. С определение № 230 от 19.06.2024г. Апелативен съд – Пловдив е оставил молбата без уважение. При тези установени обстоятелства няма основание за определяне на размер на адвокатско възнаграждение за осъщественото от жалбоподателя процесуално представителство във въззивното производство в размер над 3 388. 80 лева с ДДС (2 824 лева без ДДС) до пълните претендирани с молбата по чл. 248 от ГПК 8 304 лева с ДДС, или допълнително 4 915. 20 лева с ДДС. Възнаграждението е справедливо и обосновано, съгласно изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗА. То адекватно остойностява труда на адвоката, както и съобразява конкретните действия по образуваното въззивно производство и материалния интерес на защитаваната страна (възнаграждението е около 4% от него). По-конкретно при материален интерес от 80 000 лева (обжалваната от застрахователното дружество част от първоинстанционното решение), по делото адвокатът е представил единствено отговор на въззивната жалба и е представлявал въззиваемата страна в две открити съдебни заседания, като делото е приключило в рамките на 3-4 месеца. Действително отговорът е подробен, но в рамките на оспорванията, възраженията и доводите в първоинстанционното производство, без да се сочат нова обстоятелства и без са били сочени и представяни нови доказателства от никоя от страните. Възнаграждението е и равно по размер на присъденото в производството пред Окръжен съд – Стара Загора, по което извършените от адвоката правни и фактически действия са били много повече на брой и за по-продължителен период от време. Същевременно делото, образувано по иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, не е било с много висока фактическа и правна сложност. Неоснователни са възраженията за приложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и предвидените в нея минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не е обвързан с фиксираните в наредбата възнаграждения. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), наредбата може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Това е и при оказана безплатна правна помощ, както е в случая, тъй като също се определя възнаграждение за адвокатска услуга. В този смисъл е формираната след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22 трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, споделяна от настоящия съдебен състав. Съгласно тази практика нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима. При определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 1183 от 14.03.2024г. по гр.д.№ 2605/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 1239 от 13.05.2024г. по ч.т.д. № 1555/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2948 от 12.06.2024г. по ч.гр.д. № 1567/2024г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 50045 от 02.07.2024г. по т.д. № 1758/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2198 от 08.08.2024г. по т.д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Поради изложеното неотносими са съображенията на жалбоподателя относно относимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. Воден от горното съдът