Определение № 60183 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и е образувано е по молба на Районна лекарска колегия -Стара Загора ,чрез пълномощник адв Ж. Б. от АК Стара З. ,за отмяна на влязло в сила решение №177 от 06.06.2019г по гр.д №1126/2019 ня Окръжен съд -Стара Загора, с което в трудов спор е прието за незаконно уволнението на Д. Д. Г.,потвърдено е решение №84 от 22.01.2019г на Старозагорски РС за неговата отмяна ,с възстановяване на ищцата на работа и присъждане на обезщетение. Искането за отмяна е обосновано с постановено решение №152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г от състав на ВКС, 3-то г.о, в което решение по същество е разгледан трудов спор между същия работодател и друга негова служителка -лицето К. Р. Г. – К. ,заемала идентична длъжност /секретар/и уволнена на същото основание, а именно съкращение на щата, решение за което е било взето от Председателя на Районна лекарска колегия -Стара Загора. В решението на ВКС е даден отговор на правен въпрос по тълкуване на понятието „секретариат“ в чл.21,ал.1 т.2 от ЗСОЛЛДМ предвид компетентния орган да променя щатното разписание на административния щат ,който правен въпрос е от решаващо обсъждан и по двете дела. В атакуваното по реда на отмяната въззивно решение е прието, че компетентен орган да променя щатното разписание е Общото събрание на РЛК ,докато в решение №152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г на ВКС в отговор на правен въпрос е прието ,че компетентен да взема решения във връзка с административния щат е председателят на Управителния съвет и т.к щатът за длъжността „технически секретар „ не попада в този на „секретариата“ по смисъла на чл. чл.21,ал.1 т.2 от ЗСОЛЛДМ, уволението е прието за законно. При така изложени съображения се навежда основание по чл.303, ал.1 т.1 ГПК и се поддържа ,че решение №152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г на ВКС е ново писмено доказателство ,тъй като е постановено по „преюдициален въпрос“ и се ползва със сила на пресъдено нещо. Постановеното от ВКС решение не е могло да бъде известно на съда по атакуваното решение. На следващо място се сочи състава на чл. 303,ал.1 т.4 ГПК и се поддържа ,че предметът на двете дела е тъждествен (искове по чл. 344, ал.1 т.1 ,2,3 КТ ),също и страните (лице, заемащо длъжността „технически секретар“) ,като двете решения си противоречат. Постъпил е отговор от Д. Д. Г. ,чрез пълномощник акв.М..Изтъква се недопустимост молбата да бъде разгледана ,тъй като нито едно от основанията на чл. 303, ал.1 ГПК не е налице при изложените в нея обстоятелства. Те се свеждат до оплакване за неправилно тълкуване на закона от ОС Стара Загора. Решение №152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г на ВКС е постановено между други страни, като различно тълкуване на закона не е основание за отмяна на влязло в сила решение Съставът на Върховен касационен съд, 4 –то г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Изложените от молителя твърдения не кореспондират с визираните изчерпателно от законодателя фактически състави на основанията за отмяна. По същество се излагат доводи за неправилно тълкуване на закона в атакуваното съдебно решение ,като защитата застъпва противоположното тълкуване ,дадено по обуславящ правен въпрос в решение ,постановено от ВКС по друго дело. Изтъкваното от защитата Решение №152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г на ВКС не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, тъй като не удостоверява по различен начин фактите, взети предвид и установени от съда при постановяване на решение №177 от 06.06.2019г по гр.д №1126/2019 ня Окръжен съд -Стара Загора. И по двете съдебни производства безспорно е установен факта с какъв акт е взето решение за съкращения в щата, засягащо длъжностите на ищците по двете дела ,съответно кой орган на лекарската колегия е взел решението. Съответният на тази установеност фактически извод се съдържа както в атакуваното понастоящем решение, така и в решение№152 от 20.11.2020г по гр.д №215/2020г на ВКС,в която връзка последното не представлява постановено решение по преюдициален въпрос .Преюдициално значение не могат да имат и правите съображения по тълкуването на закона ,приложим към спорните по конкретно делото трудови правоотношения Липсва изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303,ал.1 т.4 ГПК. Основанието изисква да е налице обективен и субективен идентитет в предмета и страните на двете дела, какъвто не се сочи от молителя. Различни са страните ,по отношение на които двете решения формират сила на пресъдено нещо,включително по критерия за разрешен преюдициален въпрос и предпоставка за разглеждане на молбата на основание чл.303,ал.1 т.4 ГПК очевидно липсва. Тъждеството на страните, или предметът на делата, законът не свързва с признаците, които молителят изтъква /една и съща правна квалификация на защитаваните с иск субективни права ;или идентични длъжности при работодателя,заемани от различни лица по трудово правоотношение /.Противоречия по тълкуването и прилагането на закона при влезли в сила съдебни решения по различни дела, не се преодолява по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно т.10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК спрямо подлежащ на отмяна съдебен акт, е недопустима. Следва да се присъдят разноски в производството, установени за ответницата по молбата в размер на 825 лв Предвид изложеното, Върховният касационен съд, 4–то г.о.,