Определение № 3171 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1654/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Гъливеър“ ЕООД срещу определение №389 от 23.06.2025 г. по в.т.д.№395/2025 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от „Гъливеър“ ЕООД въззивна жалба срещу решение №127 от 24.01.2025 г. по т.д.№1270/2023 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Соф кънект“ АД срещу „Гъливеър“ ЕООД искове и частично е прекратено производството по в.т.д.№395/2025 г. на САС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба „Соф кънект“ АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява основателна. В процесния случай ответникът в първоинстанционното производство „Гъливеър“ ЕООД изрично е оспорил дължимостта на претендираните в исковата молба на „Соф кънект“ АД суми за летищни такси, поради липса на правно основание за начисляването им, като в хода на процеса е заплатил исковата сума, но изрично е посочил при плащането, че сумите са „непризнати и са недължими“, а се плащат с цел „незадържане“ излитането на въздухоплавателните му средства от Летище София. Разглеждайки спора по същество, първоинстанционният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса на правно основание за начисляване на исковите суми и е приел, че претенцията на ищеца е основателна, но е отхвърлил иска поради извършеното от ответника плащане в хода на процеса. С обжалваното определение съставът на САС е върнал въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение, като е посочил, че диспозитивът на съдебния акт удовлетворява ответника, че се обжалват само мотивите, които не се ползват със СПН, поради което не е налице правен интерес, а въззивната жалба се явява недопустима. Определението е неправилно. Съдебното решение е единство на диспозитив и мотиви и на обжалване подлежи решението в неговата цялост, а не отделно неговите мотиви, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно дадените в т.9 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Именно поради обективните предели на СПН на решението за ответника не е безразлично дали искът ще бъде отхвърлен поради несъществуване на претендираното право (със СПН ще се установи, че правото никога не е съществувало, респективно в случая плащането на процесната сума от ответника ще е без основание) или поради погасяването на правото чрез плащане (в който случай в обективните предели на СПН ще се включат както възникването и съществуването, така и погасяването на спорното право поради осъщественото от ответника плащане в хода на процеса, като ще се формира СПН и за наличие на основание за посоченото плащане). В този смисъл е несъмнено, че при разгледани от първоинстанционния съд възражения на ответника в заявената последователност, но при неуважаване на първото от тях (с което се е искало да се установи, че правото на ищеца никога не е съществувало), за ответника съществува правен интерес да обжалва посоченото решение на СГС (с което е прието, че правото е съществувало, но е погасено чрез плащане), независимо от постановения диспозитив за отхвърляне на иска. С оглед изложеното въззивната жалба на „Гъливеър“ ЕООД се явява допустима, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,