Определение № 656 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на ”К” О. от гр. Х., подадена от адв. Г, адв. колегия гр. Х., с която се иска отмяна на разпореждането на Пловдивския апелативен съд от 23.04.2009г., с което е върната касационната му жалба срещу решението на същия съд, постановено по в.гр.дело № 349/2008г. поради неизпълнение на разпореждането на съда от 10.03.2009г. за внасяне на ДТ по допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. В частната жалба се твърди, че срокът за внасяне на ДТ за касатора започва да тече от 23.04.2009г., датата на получаване на разпореждането на съда от адв. Г, процесуален представител и съдебен адресат на жалбоподателя. ДТ е внесена с вносна бележка от 23.04.2009г., с което жалбоподателят счита, че е спазил указанията на съда за отстраняване на нередовностите на жалбата. Ответникът “С” О. в писменото си становище иска да се остави без уважение частната жалба, като счита, че връчването на съобщението за отстраняването на нередовностите на касационната жалба по адреса на регистрацията на дружеството е редовно и валидно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователа. С обжалваното разпореждане Пловдивският апелативен съд е постановил връщане на касационна жалба на ”К” О., поради неизпълнение на разпореждането му за внасяне на ДТ в определения от съда срок, считано от датата на получаване на съобщението от търговското дружество жалбоподател – 17.03.2009г. Определението е правилно. За да се приеме, че е спазен срокът за отстраняване на нередовностите на частната жалба, съгласно разпореждането на ПАС, в тежест на жалбоподателя е да докаже както внасянето на ДТ, така и представянето по делото на платежното нареждане най-късно на 24.03.2009г./ чл.284, ал.3, т.4 ГПК/. Съобщението на стр.91, с което е връчен препис от разпореждането на съда за внасяне на ДТ, е връчено по седалището на дружеството на деловодителя Р. И. Връчването на съобщението е редовно, защото е спазена разпоредбата на чл. 50, ал.1 ГПК за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица по последния вписан в регистъра адрес на управление. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на касатора, че има качеството на съдебен адресат. Правото да посочи съдебен адрес, респ. съдебен адресат, принадлежи на страната по делото, в случая търговското дружество/ чл.42, ал.1 ГПК отм. и чл. 39, ал.1 ГПК/. Нейното е правото да реши дали лично да получава съдебните книжа или чрез друго лице. В случай, по делото няма молба от ”К” О., в която да сочи за съдебен адрес адв. Г, поради което правилно съдебните книжа са изпращани по седалището на дружеството. С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно затова, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение