Определение № 206 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 847/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. И., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3423 от 29.12.2021 г. по гр.д. № 3650/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което е върната депозираната от И. въззивна жалба с вх.№ 263702/10.05.2021 г., против решение № 260066 от 01.04.2021 г. по гр.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа доводи за очевидна неправилност на определението, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че при изчисляване на срока за въззивно обжалване на решението на Окръжен съд – Кюстендил, не е съобразено, че 04.05.2021 г. е официален почивен ден, поради което този срок изтича на 05.05.2021 г. Именно на последната дата е подадена по пощата въззивната жалба, поради което не е просрочена. Против частната жалба е депозиран писмен отговор от „Обединена българска банка“ АД, чрез процесуален пълномощник, в който са развити съображения за липса на очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение, имащо характер на разпореждане, постановено от апелативен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество, като е неприложима предвидената в чл.288 ГПК селективна фаза. Частната жалба е основателна. При извършената от Апелативен съд - София проверка за допустимост на депозираната от Н. И. въззивна жалба, с оглед спазването на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок, правилно е определено началото на този срок и неговата продължителност, но не е съобразено, че 04.05.2021 г., отразен от съда като последен ден от срока, е неприсъствен и е приложима разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК и по отношение на 04.05., а не само по отношение на 03.05.2021 г. Основателни в тази насока са доводите в частната жалба, че от 30.04. до 03.05.2021 г., вкл., са Великденски празници, а по повод 01.05.2021 г., който е в събота, 04.05.2021 г. също е неприсъствен. Тези доводи са в пълно съответствие с чл.154, ал.2 КТ, според която когато официалните празници по чл.154, ал.1 КТ, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Предвид горното, атакуваният процесуален съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение