Решение № 4593 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2011 г.

Решение № 4593 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова С определение № 2502 от 28.05.2011 г., постановено по адм. д. № 5099 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град, жалбата на Иванка Тодорова Вълчева и на Огнян Тодоров Кънчев срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да довърши процедурата за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ за земеделските имоти на наследодателя им Георги Атанасов Зиков - бежанец е изпратена по компетентност на Върховния административен съд. От приложените писмени доказателства се установява, че наследниците на Георги Атанасов Зиков са поискали обезщетение за земеделските имоти на последния, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Земеделските имоти на Георги Зиков са били общо в размер на 1236 дка. По първоначално подаденото заявление за обезщетяване министърът на земеделието и храните се е произнесъл със заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г., с която на наследниците е определил дължимо обезщетение за 767 дка. Заповедта е обнародвана в Държавен вестник. За разликата до 1236 дка - 469 дка не е имало произнасяне от министъра на земеделието и храните, като тъкмо тази разлика е била предмет на обжалване от Иванка Вълчева и Огнян Кънчев, след направеното от тях поотделно уточнение на жалбата им. Те не са знаели дали има изричен отказ от министъра или отразяване в протокола на назначената от него комисия за остатъка от заявените земеделски земи, поради което са поискали да се разреши въпроса им от компетентен съд или административен орган по обезщетяването с 469 земеделски земи на техния наследодател, послужили за погасяване на държавния дълг. Процесуалният представител на министъра на земеделието и храните взема становище за неяснота на жалбата и необходимост от конкретизирането й. Освен това не оспорва, а изразява становище, че за разликата от 469 дка земеделски земи не е имало изрична заповед от министъра на земеделието и храните. Процесуалният представител обяснява и повтаря изразеното становище в писмото - отговор на заместник-министъра на земеделието и храните - лист 15 и лист 97 - 98 от делото. По приложените писмени доказателства от административния орган няма спор между страните. От писмените доказателства и становището на ответната по жалбата страна, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена при условията на субективно съединяване, за основателна. По делото няма спор между страните, че за 469 дка земеделски земи министърът на земеделието и храните не се е произнесъл. Непроизнасянето се счита за мълчалив отказ според чл. 58, ал. 1 АПК. Според чл. 19а, ал. 4 ППЗСПЗЗ заповедта за признаване на правото на обезщетение се обнародва в ДВ, а заповедта, с която се отказва правото на обезщетение, се съобщава на заявителите по реда на ГПК. От анализа на тази норма следва правният извод, че при отказ да се признае правото на обезщетение, министърът на земеделието и храните издава заповед, която се съобщава на заявителите по реда на ГПК. Следователно законодателят не е предвидил мълчалив отказ на административния орган по подадено заявление за обезщетяване, а произнасяне с изричен акт, с който се отказва да се признае правото на обезщетение и връчването му по реда на ГПК. От признанието на процесуалния представител на ответната по жалбата страна безспорно се установява, че министърът на земеделието и храните не се е произнесъл с изричен отказ да признае правото за обезщетяване за 469 дка земеделски земи. Той не е изпълнил законовото си правомощие да се произнесе с изричен акт. Непроизнасянето му формира по силата на законовата фикция мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Правомощието на административния орган да разреши поставен в неговата компетентност въпрос представлява единство между право и задължение да разреши въпроса, с който е сезиран. Безспорно е, че като не се е произнесъл по цялото заявено искане министърът на земеделието и храните не е завършил изцяло процедурата по подаденото заявление за целия размер на земеделските земи. Частичното му произнасяне не се оспорва, а и оспорването е недопустимо. Но за разликата от 469 дка непроизнасянето му, приравнено от закона на мълчалив отказ, поставя в невъзможност заявителите да защитят правата си. Това налага отмяна на незаконосъобразния мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните и връщане на преписката на административния орган, чиято компетентност е специална и не може да бъде заместена с акт на съда за изрично произнасяне за 469 дка земеделски земи на наследодателя на заявителите - Георги Зиков. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение