Определение № 60119 от 24.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 1003/2021 г.

Производството е по реда на чл.351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от П. К. Г. – подсъдим по внохд № 1675/2021г. по описа на ОС - Пловдив срещу разпореждане на съдия при въззивния окръжен съд от 15.10.2021г. за връщане на касационната му жалба. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С касационната жалба е атакувано въззивно решение на окръжния съд от 01.10.2021г., с което е изменена постановената от районен съд - Пловдив по нохд № 6226/2020г. първоинстанционна присъда. С нея подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 (една) година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 3 (три) години изпитателен срок. С въззивния съдебен акт присъдата е изменена в частта относно вида на наложеното наказание, а в останалата част съдебният акт е бил потвърден. Недоволен от решението подсъдимият депозирал касационна жалба срещу него на 06.10.21г. С разпореждане от 15.10.2021г. съдията-докладчик е върнал жалбата по съображения, че въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред. Разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била недопустима. Въззивното решение на Окръжен съд - Пловдив не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346 от НПК, които подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК