Определение № 4306 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2022 г.

Производството е по чл.23 ал.3 от ГПК. По искова молба, подадена от М. Д. Д., срещу Пловдивски апелативен съд и Пловдивски окръжен съд /както и срещу други лица, които искове обаче са оттеглени с молба от 24.08.2022 г./ е образувано гр.д.2225/ 2021 г. на Пловдивски окръжен съд. Като е констатирал, че са предявени осъдителни искове за обезщетяване на вреди по чл.2в ЗОДОВ и че се явява ответник по тези искове, на основание чл.7 ал.2 ЗОДОВ с определение № 786/ 31.08.2021 г. Пловдивски окръжен съд прекратил производството пред себе си и изпратил делото на Пазарджишки окръжен съд. След като всички съдии от този съд са се отвели, Пловдивски апелативен съд е изпратил делото за разглеждане от Старозагорски окръжен съд. След отвод на всички съдии и от този съд делото е било изпращано последователно на Смолянски окръжен съд, Хасковски окръжен съд и Кърджалийски окръжен съд. Всички съдии от тези съдилища са се отвели от разглеждането на делото. Като е констатирал това, с определение от 17.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 550/ 2022 г. Пловдивски апелативен съд е изпратил делото на ВКС за определяне на съд извън неговия район, който да разгледа делото. Тъй като разглеждането на делото в окръжните съдилища в района на Пловдивски апелативен съд е невъзможно поради отвод на всички съдии, същото следва да бъде изпратено съгласно чл.23 ал.3 от ГПК на друг, равен по степен съд в друг апелативен район. По изложените съображения Върховният касационен съд