Определение № 1625 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДМВ“ ЕООД, с [ЕИК], срещу Допълнително решение № 2153 от 03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 6897 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение по молба на директора на Агенция „Митници“ (АМ), в производство по чл. 176, ал. 1 АПК, е допълнено Решение № 1655 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6897 по описа на АССГ за 2020 г. като административната преписката е изпратена на директора на АМ, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 176, ал. 2 АПК) не е изпратил препис от постъпилата от АМ молба с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК, с което нарушил правото на защита на настоящия касационен жалбоподател. На следващо място се излагат аргументи в подкрепа на становището, че съдът неправилно изпратил преписката на директора на АМ, а не на органа, възложил ревизията, при това не мотивирал това свое решение. При тези оплаквания се иска уважаването на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – директор на АМ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, а при условията на евентуалност за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима като предявена срещу съдебен акт, който не е неблагоприятен за оспорилата го страна - "ДМВ" ЕООД. В тази насока направеното от представителя на Върховната прокуратура възражение в съдебното заседание пред настоящия съд е основателно. В съответствие с предписанието по чл. 160, ал. 5 ДОПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда, преписката се изпраща на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл с постановеното по молбата на директора на АМ допълнително решение, което е предмет на касационното оспорване, от първоинстанционния съд не е разрешен спор по същество. С него е администрирана преписката до административния орган за произнасяне, което се явява законна последица на разрешаването на спора по същество с благоприятното за "ДМВ" ЕООД влязло в сила Решение № 1655 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6897 по описа на АССГ за 2020 г., която следва ex lege по силата на цитираните разпоредби. Предвид така приетото, дължима е отмяната на протоколното определение от съдебното заседание, провело се на 29.01.2024 г. пред настоящия съд, оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу Допълнително решение № 2153 от 03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 6897 по описа на АССГ за 2020 г. и прекратяване на настоящото съдебно производство. По изложените съображения и на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение