Определение № 4550 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Н. К. чрез адвокат Т. М. срещу определение № 3089 от 10.06.2026г. на Върховния касационен съд, II г.о., постановено по ч.гр.д. № 1509/2026 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба с вх. № 28182 от 27.02.2026 г. на П. К. срещу определение № 3289/11.02.2026 г. по гр.д. № 11019/2025 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Съдът не е проследил точния фактически ход на делото и частните производства в него, поради което се е стигнало до необоснованост и незаконосъобразност на определението. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба Х. Н. К., представляван от адв. Н. Х., я оспорва. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С обжалваното определение № 3089 от 10.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1509/2026г. съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о., е приел за процесуално недопустима частната касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд, с което са изменени постановените с протоколно определение от 10.06.2024 г. по гр.д. № 55749/2022 г. на Софийски районен съд привременни мерки в делбеното производство. С въззивното определение Х. К. е осъден да заплаща ежемесечно на П. К. по 205,25 евро, равностойни на 401,50 лева, считано от влизане в сила на определението до окончателното приключване на делбеното производство, която сума представлява обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. от делбения имот, представляващ апартамент, с площ от 110 кв.м. За да остави частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима съставът на Второ гражданско отделение е приел, че искането, по което се е произнесъл въззивният съд, е такова по чл. 344, ал. 2 ГПК - за определяне привременни мерки за ползване на делбения имот до приключване на производството по съдебна делба. Това определение не подлежи на касационен контрол. То не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, като съгласно приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ (чл. 344, ал. 2 от сега действащия ГПК) по привременните мерки в делбата, не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения, че в практиката на ВКС константно се приема, че по естеството си определението по чл. 344, ал. 2 ГПК е привременна мярка до приключване на делбата, няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Затова обжалването се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция. Прието е, че в случая искането за определяне на привременни мерки по отношение на делбения имот е било въведено като предмет на делото пред първоинстанционния съд, като претенцията е била обект на разглеждане и от въззивния съд в производството по съществото на спора, като надлежно заявена във въззивната жалба. Като краен извод е прието, че е предвиденият в ГПК процесуален ред за защита е изчерпан, а въззивното определение е влязло в сила с постановяването му. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за неправилно. Вярно е, че определението по чл. 344, ал.2 ГПК има за цел да разреши въпроса за ползването на делбения имот до приключване на делбата; то няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата; с него не се разрешава спор по същество и то подлежи на двуинстанционен контрол, т.е. не достига до касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. В този смисъл е приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което привременните мерки по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ (разпоредба аналогична на чл.344, ал.2 ГПК) подлежат на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивната инстанция процесуалният ред за защита се изчерпва. В случая подадената до Върховния касационен съд частна жалба не е касационна такава по чл. 274, ал.3 ГПК, а е по чл. 274, ал.2 ГПК срещу определение на въззивната инстанция, с което за първи път изменя постановено предходно определение по чл. 344, ал.2 ГПК поради промяна в обстоятелствата. Видно, че с протоколно определение от 10.06.2024г. по гр.д.№ 55749/2022г. на Софийски районен съд са постановени привременни мерки по чл. 344, ал.2 ГПК. Това определение е обжалвано пред въззивната инстанция Софийски градски съд, който с определение от 29.08.2024г. по в.ч.гр.д. № 9554/2024г. е отменил определението в една част и е постановил друго, а в друга част е потвърдил първоинстанционния акт. По този начин върху първоинстанционното определение по чл. 344, ал.2 ГПК е упражнен предвиденият в закона инстанционен контрол - чл. 344, ал.3 пр.2 ГПК. След това по въззивни жалби срещу първоинстанционното решение е образувано в.гр.д. № 11019/2025г. на Софийски градски съд. Във възивната жалба на Х. К. и в нейно уточнение е направено искане за изменение на привременните мерки по чл. 344, ал.3 ГПК предвид приетото в решението, че П. К. има право на обезщетение само за 1/4 ид.ч. от имота, а не за 3/4 ид.ч., колкото е определено. В рамките на въззивното производство е постановено определението от 11.02.2026г., което е предмет на обжалване пред Върховния касационен съд. В неговия диспозитив е посочено, че се изменя постановената с определението от 13.06.2024г. (определението е от съдебно заседание на 10.06.2024г., а протоколът е изготвен на 13.06.2024г.) привременна мярка по чл. 31, ал.2 ЗС и е постановено намаляване на дължимото обезщетение за 1/4 ид.ч. от имота вместо за 3/4 ид.ч. Така че, въпреки некоректното посочване, че се изменя определението на 13.06.2024г. /върху което е проведен инстанционен контрол и е постановен акт на въззивната инстанция по същество/, то с определението на Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е постановено за първи път изменение на привременните мерки. Това определение подлежи на обжалване пред по-горната инстанция на основание чл. 344, ал.3, пр.2 ГПК. Затова определението на Върховния касационен съд, с което е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като актът не подлежи на обжалване, следва да бъде отменено. Същевременно, тъй като се касае до определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то компетентен да разгледа жалбата е апелативния съд - чл. 274, ал.2 ГПК. В случая това е Софийски апелативен съд, на когото следва да се изпрати делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.