Определение № 5613 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4312/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение на собствениците на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], бл. № 111, БУЛСТАТ 176855316, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Ч. против определение № 4245 от 26.09.2024г. постановено по гр.д. № 5187/2023г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК е върната касационна жалба подадена от частния жалбоподател против решение № 892/31.07.2023г. постановено по в.гр.д. № 869/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 5187/2023г. по описа на ВКС. Частната жалба e основана на твърдения, че указаната държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 30 лв. е преведена по сметка на ВКС на третия ден от получаване на съобщението за даденото указание на 18.07.2024г. С това касаторът е изпълнил указанието на съда, макар по независими от него причини доказателството за плащане да не е депозирано по делото. Отправя искане с извод за своевременно изпълнение на указанията, обжалваното определение да се отмени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 3402 от 03.07.2024г. по гр.д. № 5187/2023г. в производство по чл. 288 от ГПК състав на ВКС, III ГО е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 892/31.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 869/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас по касационна жалба на Сдружение на собствениците на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] с БУЛСТАТ 176855316. С това определение е дадено указание на касатора в едноседмичен срок от връчване на определението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева, като при неизпълнение в срок е указано, че касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за постановеното определение е връчено на касатора на 15.07.2024г. Едноседмичният срок е изтекъл на 22.07.2024г. и изпълнение не е последвало. При тези факти, за да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че до 22.07.2024г., когато е изтекъл предоставения срок за изпълнение документ удостоверяващ внасянето на държавна такса, не е представен, поради което и неотстраняване на указаната нередовност на касационната жалба в срок, съдът постановил връщане на същата и прекратил образуваното въз основа на нередовната касационна жалба съдебно производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че извършената преценка за нередовност на подадената касационна жалба, обусловила недопустимост на образуваното въз основа на нея съдебно производство е правилна, а частната жалба – неоснователна. Условия за допустимост с оглед редовността на касационната жалба са изискванията за съдържание и приложения, уредени в императивен порядък в чл. 284, ал. 1-3 от ГПК, сред които и прилагането на документ за внесена такса. Последното изискване е спазено, когато касаторът е приложил документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок. Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Ако платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок /в този смисъл определение № 480 от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 2267/2021г. на ВКС, III ГО; определение № 575 от 24.07.2012г. по гр.д. № 483/2012г., IV ГО; определение № 1046 от 24.04.2024г. по ч.т.д. № 712/2024г., II ТО и цитираните в него; определение № 60151 от 1.12.2021г. по ч.гр.д. № 4545/2021г., I ГО и др./. А съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК жалбата се връща, когато по реда на чл. 285, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности и тези указания не са били изпълнени от страната в определения от закона срок. В конкретния случай съдът е дал указание на касационния жалбоподател да представи по делото документ за внесена държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от ТДТССГПК, като изрично е указал, че при неотстраняване на тази нередовност в посочения срок касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за тези указания /препис от цялото определение/ е редовно връчено на жалбоподателя по реда на чл. 45, изр. 2 от ГПК чрез процесуален представител на 15.07.2024г. В рамките на посочения едноседмичен преклузивен срок, изтекъл в края на работния ден на 22.07.2024г. /вторник/, даденото указание не е изпълнено от страна на жалбоподателя. При тези факти законосъобразно и обосновано с обжалваното определение, съставът на ВКС е върнал касационната жалба и прекратил образуваното въз основа на нередовната жалба съдебно производство. Представеният с частната жалба вносен документ не може да се приеме за изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, доколкото представянето не е по делото, по което се дължи внасянето на дължимата държавна такса, както е извън указания от съда законен процесуален срок /чл. 59 от ГПК/, без данни по делото жалбоподателят да е поискал продължаване на срок, респ. възстановяване на срок. А съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда и не могат да бъдат зачетени с обратна сила. Да се приеме, че при всеки неспазен преклузивен срок страната може да заличи последиците му чрез предприемане на указаните действия в производство по обжалване на преграждащия акт на съда би обезсмислило и лишило от съдържание уредбата на общите правила за сроковете в гражданския процес в Глава VII на ГПК. Тази уредба е обща, императивна, почива на основните начала в процеса /чл. 5-9, чл. 13 от ГПК/, цели процесуална дисциплина и срочност на процесуалните действия на съда и на страните, доколкото гражданският процес не е самоцел, а е призван да даде защита на конкретни накърнени права в определен момент, а не неопределено във времето или без значение кога. Така, бездействието на страната да изпълни законосъобразно дадени указания, касаещи редовността на подадена касационна жалба има за законна последица връщането й - чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК. Различен извод не се налага и от задължителното за съдилищата разрешение дадено с ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС за възможността правилността на обжалвания акт да бъде проверена и на невъведени в частната жалба оплаквания, както и че в изпълнение на своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, в производството по частна жалба съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Разрешението е относимо към обхвата на дейността на съда в производството по обжалване на определения и разпореждания, но предпоставя тази дейност да се осъществява при точно приложение на процесуалния закон. А точното приложение на процесуалния закон изключва заобикалянето и незачитането на уредените в закона срокове и изисква стриктно прилагане на императивните процесуалноправни норми. Ето защо законосъобразно с обжалваното определение от 26.09.2024г. е постановено връщане на нередовната касационна жалба, чиято нередовност не е отстранена въпреки дадените точни указания и изтекъл срок за изпълнение. Нередовната касационна жалба не може да инициира допустимо съдебно производство, поради което правилно с обжалваното определение образуваното въз основа на нея касационно производство е прекратено като недопустимо. Обжалваният съдебен акт на състав на Върховния касационен съд в този смисъл е правилен и следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение