Определение № 1150 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 458/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Фифт елевейшън“ ООД гр.София. София, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Костова, срещу определение №8926/11.11.2024г. по адм. Дело №848/2024г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, предмет на адм. Дело №848/2024г. по описа на АС Бургас и е прекратено производството по същото дело. В частната жалба са изложени съображения, че определението е неправилно. Иска да се отмени обжалваното определение като неправилно и да се върне делото с указания за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба -Директор на ТД на НАП Бургас, не взема становище. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на "Фифт елевейшън“ ООД гр.София и да прекрати производството по образуваното пред него административно дело, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като дружеството няма качеството на длъжник или взискател по смисъла на чл.268,ал.1 ДОПК, нито има право на жалба като трето лице по смисъла на чл.197,ал.5 ДОПК, тъй като не е носител на вещни права върху вещ, която да е в негово владение. Обжалваното определение е правилно. С ПНОМ от 22.02.2024г. /л.64/ публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, на основание чл.195,ал.1-3, чл.200 и чл.202, ал.2 ДОПК е наложил запор върху вземане на длъжника по изп. Дело №211091968/2021г.по описа на същата дирекция от трето задължено лице - "Фифт елевейшън“ ООД гр.София по договор за СМР от 07.11.2022г. ПНОМ е обжалвано по административен ред от "Фифт елевейшън“ ООД гр.София като с решение №19/15.03.2024г. на директора на ТД на НАП Бургас, издадено на основание чл.267,ал.2,т.5 ДОПК жалбата е оставена без уважение. Решението на данъчния директор се обжалва от "Фифт елевейшън“ ООД гр.София пред АС Бургас и по тази жалба е образувано прекратеното адм. Дело №848/2024г. по описа на същия съд. Предвид основанието и реда на глава двадесет и седма ДОПК, по който е разгледана жалбата от данъчния директор, административният съд е преценявал наличието на активна процесуална легитимация на частния жалбоподател при прилагане уредбата по същата глава 27 и в частност на чл.268 ДОПК, според която само длъжникът или взискателят имат право на жалба по съдебен ред срещу решението на данъчния директор. Доколкото частният жалбоподател няма такова качество в изпълнителния процес, правото му на жалба по съдебен ред срещу актовете на данъчния директор, действащ като горестоящ административен орган, е отречено и жалбата му съответно е недопустима. С оглед съдържащата се в ДОПК уредба в глава двадесет и четвърта – Обезпечения - и характерът на обжалвания по административен ред акт на публичния изпълнител – Постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено на основание разпоредбите на ДОПК от тази глава – чл.195 и сл., съдът правилно е преценявал наличието на активна процесуална легитимация на частния жалбоподател и по смисъла на чл.197 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.197,ал.5 ДОПК трето лице има право на жалба срещу действията на публичния изпълнител по налагане на обезпечителна мярка, само когато предмет се налага запор или възбрана върху вещи, които са в негово владение. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случай тези предпоставки за възникване на право на жалба и оттам за наличие на положителна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на право на жалба за "Фифт елевейшън“ ООД гр.София, не са налице. Запорът е наложен върху вземане, което не съставлява вещ и спрямо него не се обективират вещни права, не се упражнява владение. Доколкото се касае за изключение от принципа, че право на жалба имат само страните по изп. Дело, не се допуска разширително тълкуване на разпоредбата, нито прилагане по аналогия. Жалбоподателят като трето лице няма право на жалба и подадената такава от него се явява недопустима. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение