Определение № 249 от 05.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 411/2026 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение от 23.04.2026г. Окръжен съд-гр.Русе, НО е прекратил съдебното производство по НЧД №351/2026г. и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд, изпращайки делото на Върховен касационен съд за неговото разрешаване. Съдебното производство е образувано по внесено в Софийски градски съд искане за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 24.02.2026г. от Прокурор от Прокуратурата на Клагенфурт, Република Австрия по отношение на лицето Г. Т. П. с цел провеждане на наказателно преследване. Образувано е НЧД №2129/2026г. по описа на СГС, НО, 22 състав, по което в съдебно заседание на 02.04.2026г. съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд-Русе. В Окръжен съд-Русе е образувано НЧД №351/2026г., по което е постановено определението, с което е повдигнат спор за подсъдност. Настоящият касационен състав, като съобрази развитието на делото, намери, че компетентен да разгледа искането за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 24.02.2026г. от Прокурор от Прокуратурата на Клагенфурт, Република Австрия по отношение на лицето Г. Т. П. е Софийски градски съд. Подсъдността по чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА е предварително определена и не зависи от настъпване на последващи обстоятелства. Изначално тази подсъдност е била на Софийски градски съд, доколкото Г. Т. П. е бил задържан на 24.03.2026г. в [населено място] при полицейска проверка и в СГС е било образувано производството по ЧНД №2107/2026г., по което на 26.03.2026г. е взета мярката за неотклонение „домашен арест“ спрямо това лице. Обстоятелството, че като място за изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“ е определен адрес извън района на СГС, не може да промени възникналата местна компетентност на този съд да разгледа и реши всички въпроси, свързани с допускането и изпълнението на европейската заповед за арест. Противното би означавало, че всяка евентуална промяна на мястото за изпълнение на тази мярка или на местоживеенето на Г. Т. П. би водила до промяна на местно компетентния съд. Трайната съдебна практика на ВКС е категорична в това отношение - срв. Определение №32/13.03.2015г. по НЧД №312/2015г. на III н.о., Определение №153/17.12.2018г. по НЧД №1184/2018г. на I н.о., Определение №43/06.04.2021г. по НЧД №303/2021г. на II н.о. В този смисъл са и последните по време Определение №14/08.01.2026г. по НЧД №15/2026г. на I н.о., Определение №32/14.01.2026г. по НЧД №30/2026г. на ІІІ н.о. и Определение №107/19.02.2026г. по НЧД №158/2026г. на I н.о. Разсъжденията, които съставът на СГС е противопоставил на константната практика на ВКС, не могат да бъдат споделени, доколкото не държат сметка за изричната законова норма на чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение