Определение № 51 от 01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 279/2019 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на К. И. Б. от София срещу определение № 657 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 5271/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставят без уважение молбите му по чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК, за освобождаване от задължението да внесе държавна такса в размер на 15 лева и за предоставяне на правна помощ за администрирането на частна касационна жалба против определение № 3605 от 06.11.2017 г. по гр.д. № 5271/2018 г., с което се потвърждава определение от 28.07.2017 г. Софийски градски съд за прекратяване на гр.д. № 1514/2015 г. и присъединените гр.д. № 2586/2015 г., гр.д. № 4269/2015 г., гр.д. № 5584/2015 г., гр.д. № 8838/2015 г., гр.д. № 9630/2015 г., гр.д. № 10794/2015 г. и гр.д. № 15657/2015 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд с искане да се уважи молбата за предоставяне на правна помощ и да бъде освободен от внасяне на държавна такса в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят не е материално затруднен и може да заплати държавна такса в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение в минималния размер, поради което е отказал да предостави правна помощ и да го освободи от внасяне на дължимата държавна такса. Съгласно дадените указания в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.12, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. С определение 589/17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4467/2018 г. на ВКС, ІV г.о., жалбоподателят е освободен от внасяне на дължимата държавна такса от 15 лева по настоящото дело и при липсата на доказателства за изменение на обстоятелствата, това разрешение следва да се приеме до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Предпоставките за освобождаване от държавна такса в чл.83, ал.2 ГПК са идентични с тези по чл.23, ал.3 ЗПП при искане за предоставяне на правна помощ, а след като материалното положение и здравословно състояние на жалбоподателя не му позволяват да заплати дължимата държавна такса, той очевидно не разполага и с достатъчно средства за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.23, ал.3 ЗПП. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение