Определение № 10325 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „СММ 97“ ООД ЕИК:121488372, чрез процесуален представител адв. К. Михайлова против Определение №24653/17.07.2025 г. постановено по адм. дело №9767/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Изложени са мотиви за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът – директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София не взима становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение намира подадената частна жалба в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С Определение №24653/17.07.2025 г. постановено по адм. дело №9767/2024 г., съдът е изменил Решение № 20516/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9767/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските, като е осъдил Регионалната инспекция по околната среда и водите - София да заплати на "СММ 97" ООД, ЕИК:121488372 сумата от 2550 ( две хиляди петстотин и петдесет) лева, разноски по делото и е отхвърлил искането за изменение на Решение № 20516/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9767/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта на разноските, подадено от жалбоподателя "СММ 97" ООД в останалата му част - за разликата в претендираното адвокатско възнаграждение от 2500 ( две хиляди и петстотин ) лева до 11 530 ( единадесет хиляди петстотин и тридесет) лева. В мотивите на определението, чиято отмяна се иска, се съдържа произнасяне по разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от страна на „СММ 97“ ООД. За да присъди разноски на „СММ 97“ ООД в размер на 2 500.00 лева, вместо претендираните 11 530.00 лева, съставът на АССГ е взел предвид изхода на делото, съобразил е неговия предмет, фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършената работа. Съобразил е също Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване. След като е взел предвид тези критерии, съдът е приел, че справедливият размер на възнаграждението е 2500.00 лева, а не поисканите 11 530.00 лева, тъй като делото не е било с голяма сложност и не е изисквало усилия, оправдаващи толкова високо адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. В решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е посочил, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размераq на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДФЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е посочил, че въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51 определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Следователно, приетата в приложение на чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не обвързва съда при определяне на размера на дължимото възнаграждение. Съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка, като вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, обема и качеството на осъществената защита, както и положените усилия по събиране на доказателства. В конкретния случай съдът правилно е съобразил, че делото не е от голяма фактическа сложност и извършената работа не кореспондира с претендираното адвокатско възнаграждение. При тези данни съдът правилно е приел, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съответстващ на действително положените процесуални усилия и правната сложност на спора, е в размер на 2500.00 лева, а не претендираните 11 530.00 лева. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Административен съд София-град, като е изменил частично изменил Решение № 20516/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9767/2024 г. по описа на Административен съд София-град, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение