Определение № 2773 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4943/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5014/23.08.2023 г., подадена от И. В. С., чрез адв. А. А., против определение № 686 от 01.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 281/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата на И. В. С. за изменение на решение № 255 от 06.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 281/2023г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта му за разноските – да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв съгласно действалата Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди 04.11.2022 г., като неоснователна. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържа, че съобразно действащата към момента на подаване на отговор на исковата молба редакция на Наредба № 1/2004 г. на ВАС дължимото адвокатско възнаграждение по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 - 3 КТ възлиза общо на сумата 2260 лв., а към подаване на отговора на въззивната жалба на сумата 2654 лв., до които суми адвокатското възнаграждение следва да се намали с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Ответникът „АИФОРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адвокат Х. М., е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на жалба и евентуално за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е прието, че не са налице никакви основания, за изменение на решението, с което на ответника-въззивник „АИФОРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са присъдени, сумата 3600 лв., представляваща направените разноски пред районния съд и сумата 3800 лв., представляваща направените разноски пред окръжния съд. По делото са разпитани четирима свидетели, които са дали обстойни свидетелски показания, ангажирани са и многобройни писмени доказателства, които са анализирани от съда за установяване на трудовите задължения на И. В. С., както и за установяване на пропускателния режим в ответното дружество и дейността по измерването теглото на влизащите и излизащи камиони, като и за целта е била установена цялостната дейност на ответното дружество, с нейните специфични металургични термини и различни работни площадки. Адвокат Х. И. е изготвил писмен отговор на исковата молба, направил е доказателствени искания пред Пернишкия районен съд, взел е участие в съдебните заседания пред Районен съд - Перник и пред Окръжен съд - Перник, изготвил е обстойна въззивната жалба от 21 листа, в която е изброил твърдените от него неправилности на решението на Районен съд - Перник и е представил и писмена защита пред Окръжен съд - Перник, с която е анализирал всички събрани по делото доказателства. Делото представлява и фактическа и правна сложност, а адвокатското възнаграждение на адвокат И. Х. не се явява прекомерно. Окръжен съд - Перник правилно е приел, че на адвоката на „АИФОРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се дължи възнаграждение над минимално определеното в Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Определението е постановено в съответствие с приетото в мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК разрешение, че наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява чрез съотнасянето на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. При извършването й съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен, както и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права (определение № 165 от 10.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1560/2019 г. на ВКС, I г. о.). Уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. Настоящият състав намира, че присъденият с въззивното решение размер на адвокатския хонорар е обоснован с оглед извършените от адвоката и описани по-горе процесуални действия и конкретната фактическа и правна сложност по делото. В случая, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без уважение исканото изменение на разноските следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение