Решение № 722 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г.

Решение № 722 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 568 от 22.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 95 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 133/2009 г. на Б. окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие с ТР № 1/2001 г. и ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС. От данните по делото е видно, че ищците са собственици на бивш земеделски имот в гр. Царево, който им е възстановен от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ, както и че част от същия имот се заема от ответника ЕТ "С. Стар- В. П. ", който ползва разположените върху имота бунгала и ги отдава под наем. Предявеният от ищците иск е за "освобождаване на имота, като се демонтират и изнесат от него временните постройки", като ответникът не е оспорвал собствеността на имота, а само това, че не се владее от него. Пред районния съд не е имало спор, че предявеният иск е за ревандикиране на имота по чл. 108 ЗС, като в тази насока са били събирани доказателства за правото на собственост на ищците и е организирана защитата на ответника. Според решението на въззивния съд е предявен само иск по чл. 109 ЗС за премахване на бунгалата, разположени върху имота, но не и иск за предаване на владението му. За да стигне до този извод съдът се е позовал на данните, че в исковата молба липсва твърдение, че ответникът оспорва правото на собственост на ищците и че това ги е мотивирало да предявят иска. По тези съображения въззивният съд приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск и затова обезсилил решението му и прекратил производството по делото, без да го връща за разглеждане на иска по чл. 109 ЗС, тъй като по него вече е било постановено и влязло в сила решение на първоинстанционния съд. Така постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане на спора по същество. Въззивният съд е направил необоснован извод за това, че не е предявен ревандикационен иск, като не е определил правилно приложимия материален закон. Посочването на правното основание и квалификацията на исковата претенция е дейност по приложението на закона, която се извършва от съда въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и вида на защитата, която се търси. В случая твърденията на ищците са били, че ответникът държи част от имота им без основание и отказва да им го върне, като в петитума на исковата молба са поискали да бъде осъден " да освободи имота ни". Представили са доказателства, че са собственици на имота, както и че същият се владее от ответника, който стопанисва бунгалата и ги отдава под наем. Тези обстоятелства изцяло покриват фактическия състав на ревандикационния иск, поради което въззивният съд неоснователно е приел, че такъв не е предявен. Излагането на твърдения в исковата молба, че ответникът оспорва правата на ищците не е условие за предявяване на иска по чл. 108 ЗС, тъй като собственикът поначало може да търси своята вещ от всяко лице, в която тя се намира и което отказва да му я предаде. В конкретния случай и самият извод за липсата на оспорване не почива на данните по делото, тъй като макар и изрично да не оспорва собствеността на ищците, ответникът отказва да им върне имота, и затова те не разполагат с друга форма на защита, освен с ревандикационния иск. От друга страна въпросът за владението на ответника / дали той държи имота и на какво основание/ има значение според избраната от него защита срещу иска, а не за правната му квалификация и получава отговор при решаването на спора по същество. В случай, че въззивният съд е констатирал нередовности в исковата молба относно обстоятелствената част и петитума, които не позволяват да се определи правната квалификация на иска и вида на търсената защита /напр. поради непрецизното използване на някои изрази при формулиране на петитума или поради това, че не е индивидуализирана спорната част от имота / е следвало сам да предприеме мерки за отстраняване на тези нередовности по реда на чл. 100 ГПК (отм.), тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, с който е сезиран, в какъвто смисъл са задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. По начина, по който е процедирал въззивния съд, се стига до нарушаване и на чл. 2 ГПК, според който съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. По тези съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за постановяване на решение по съществото на спора. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение