Определение № 2908 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от СНЦ "Гласът на бащите", ЕИК 208207425, представлявано от С. Августинов, чрез пълномощника адв. Р. Рашков, срещу определение № 38176 от 18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9029/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № ФС-45/13.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Добро управление" - Министерски съвет, и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното определение и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по прилагане на закона. Ответникът, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Андонова, в писмен отговор оспорва частната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд - София-град е прекратил производството по адм. дело № 9029/2025 г. поради недопустимост на жалбата на сдружението против заповед № ФС-45/13.08.2025 г. на директора на Дирекция "Добро управление" -Министерски съвет. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че заповедта по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагането на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН), с която се обявява конкурс за финансиране на проекти за превенция и защита от домашното насилие, представлява волеизявление по чл. 21, ал. 5 от АПК - с което се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, т.е. което не подлежи на самостоятелно обжалване, като неговата законосъобразност може да се провери в производството по оспорване на заповедите за одобрените и неодобрените проекти, чиято обжалваемост е изрично предвидена в разпоредба на чл. 20, ал. 3 от ППЗЗДН. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правните норми на чл. 6е от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и на раздел I на глава трета от Правилника за прилагането на този закон (в приложимите им редакции) уреждат процедурите по избор на юридически лица, които ще изпълняват проекти за превенция и защита от домашното насилие. Съгласно чл. 16 от ППЗЗДН министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице обявява със заповед конкурс за финансиране на проекти за превенция и защита от домашното насилие. В заповедта се определят началната и крайната дата за подаване на формуляра за кандидатстване, както и мястото на подаването му. Със заповедта по ал. 1 се утвърждават: 1. насоки за кандидатстване; 2. формуляр за кандидатстване; 3. методика за оценяване на проектите; 4. насоки за отчитане на проектите; 5. проект на договор за финансиране. Заповедта за обявяване на конкурса и утвърдените по ал. 3 документи се публикуват на интернет страницата на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие. Министър-председателят или упълномощено от него лице назначава комисия за разглеждане, оценка и класиране на проектните предложения със заповед. Комисията извършва проверка по допустимост на документите на кандидатите и оценява и класира постъпилите проекти въз основа на методиката по чл. 16, ал. 3, т. 3 и определя за финансиране получилите одобрение проекти при спазване на посочените в чл. 19, ал. 4 от ППЗЗНД критерии. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ППЗЗДН министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за одобрените и неодобрените проекти в 7-дневен срок от изготвянето на решението на комисията, която подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От анализа на цитираните правни норми следва извод, че с процесната заповед се поставя начало на конкурсна процедура, която ще приключи с издаване на заповед по чл. 20, ал. 1 от ППЗЗДН за одобрените и неодобрените проекти, който административен акт ще подлежи на съдебно обжалване, както правилно е приел и административния съд. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ФС-45/13.08.2025 г. на директора на Дирекция "Добро управление" при Министерския съвет на Република България е обявен конкурс за финансиране на проекти по чл. 6е, ал. 6 от ЗЗНД по Процедура № 1 за 2025 г., утвърдени са документите за провеждане на процедурата по чл. 16, ал. 3 от ППЗЗДН, определени са срокът и начинът за подаване на проектните предложения. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че в случая липсва годен за обжалване акт, доколкото атакуваната заповед по чл. 16 от ППЗЗДН е част от производството по издаване на крайния индивидуален административен акт и няма самостоятелно значение, за същата в специалния закон не е предвидена възможност да бъде обжалвана и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този акт попада в приложното поле на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като с него се открива конкурсната процедура, а от друга страна, представлява по същество волеизявление, с което се обявяват условията за участие в производството. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния административен акт по чл. 20 от ППЗЗДН, който подлежи на съдебно обжалване по силата на изрична законова разпоредба. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален или общ административен акт и оспорването й пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд – София-град е постановил правилно определение. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение