Определение № 3574 от 04.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. В. от гр. Варна чрез адв. Н. Стефанова против Определение №1794/17.02.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2434/2024 г.Поддържа се че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът необосновано оставил без разглеждане жалбата му срещу Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на НЕЛК - гр. София. По поддържани доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 – предложение първо и второ АПК моли за отмяна на определението на административния съд и за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило писмено становище от ответната страна - Национална експертна лекарска комисия – гр. София. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу акт, който подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Д. С. В., против Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на НЕЛК - гр. София, в частта относно мотивите, в които е прието разпределение на процентите за нетрудоспособност, а именно 95 % трайно намалена нетрудоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ, поради [заличен текст] и е прекратил производството по административно дело № 20247050702434 г. по описа на Административен съд Варна за 2024 г. За да постанови този резултат първоинстанционният административен съд е приел, че съобразно предвиденото в чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори единствено по административен ред (така Определение № 1645 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2024 г., II о., Определение № 12763 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2023 г., III о., Определение № 11755 от 19.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2022 г., III о. и други). В случая обстоятелството, че заявителят не е съгласен с конкретните мотиви за издаване на акта, който е максимално позитивен за лицето, не му дава възможност да оспорва същия по съдебен ред. В допълнение и във връзка с правния интерес, който е заявил жалбоподателя съдът констатира, че по описа на Варненски окръжен съд не е налице образувано производство за поставяне на Д. С. В. под запрещение. Висящо е гр. д. № 2612/ 2022 г. на ВОС е образувано по предявен от Д. В. срещу УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди, в резултат от деликт. В тази връзка, предметът на доказване в това производство се свежда до установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено неправомерно деяние /действие или бездействие/, от лице, което е служител на ответника, при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа, в резултат на което на ищеца са причинени вреди, от посочените вид и размер. Психичното състояние на ищеца и/ или конкретния процент на трайно намалена работоспособност, поради [заличен текст], остават извън предмета на правния спор по гр. д. № 2612/ 2022 г., поради което са и ирелевантни за спора пред Административен съд Варна. Определението е неправилно. Провеждането на медицинската експертиза е уредено в чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ЗЗ визира процедурата за разглеждане на жалбите и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в т. 4 от същия текст е посочено, че на съдебен контрол подлежат само решенията на НЕЛК. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, според който НЕЛК може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Не е налице законов или подзаконов акт, който да изключва съдебното обжалване на решенията на НЕЛК по чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ, особено при наличие на предпоставките на чл. 147, ал. 1 от АПК, както е в случая. Преценката за наличието или липсата на правен интерес е конкретна и въз основа на установените факти по спора. В конкретния казус с оспореното Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. НЕЛК определя краен процент трайно намалена работоспособност 100 % според Методиката за прилагане на отправните точки на НМЕ – 2023 година, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността. НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценката на ПУ на труд, като ги посочва и издава ново, потвърждава по останалите поводи. По-конкретно с решението на НЕЛК е определена 100 % степен на увреждане, като е прието че 95 % в резултат от [заличен текст] и 5 % в резултат на [заличен текст]. В чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) законодателят е направил изброяване на заинтересованите лица и органите, имащи право на жалба, сред които са включени и осигурителите. Неправилен е изводът на съда, че степента на [заличен текст], установена в ЕР на НЕЛК няма отношение към гражданското производство за поставяне под запрещение лицето. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК в исковото производство съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото като се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Жалбоподателят е участвал в административното производство по издаване на ЕР на НЕЛК и за него не би била налице предвидената в чл. 17, ал. 2 предл. второ ГПК възможност за контрол на законосъобразността на административния акт на НЕЛК в рамките на висящите граждански спорове (Определение № 6767 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 1889/2011 г., VІ отд. на ВАС). По изложените съображения атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение