Решение № 6472 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 542/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Б., подадена чрез пълномощник адвокат В. Митев, срещу Решение № 1534/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1030/2025 г. по описа на Административен съд София-област. Развиват се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 112, ал.9 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 98, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Ответникът - директорът на териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-област в отговор от 30.12.2025 г. и писмени бележки от 28.04.2026 г., подадени чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Брусева, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и излага подробни съображения по съществото на спора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София – област е Решение №1012-22-133-1 от 29.08.2025г. на директора на ТП НОИ – София област, с което като неоснователна е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №2136-22-4 от 01.08.2025г., издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при Териториално поделение ТП на Националния осигурителен институт (НОИ) - София област. С посоченото разпореждане на основание чл.98, ал.7 от КСО е разпоредено от 01.08.2025г. да се изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. М. Б. в размер на 333,48лв., поради обжалването на Експертно решение на ТЕЛК № 92086/30.05.2025г., с което е определена 60% трайно намалена работоспособност (ТНР), считано до 01.05.2026г. Обоснован е извод, че съобразно разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО, ако решението на ТЕЛК/НЕЛК се обжалва, до влизането в сила на решението на НЕЛК се отпуска пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия. Следователно Т. Б. ще продължи да получава пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия до решаването на въпроса относно това какъв процент трайно намалена работоспособност има. От фактическа страна е установено, че с ЕР №92220 от 25.11.2024г. на НЕЛК Т. Б. е освидетелстван с 68% ТНР без чужда помощ до 01.07.2025г. С ЕР №92086 от 30.05.2025г. на ТЕЛК Сливен на жалбоподателя е определена 60% трайно намалена работоспособност и е определен срок до 01.05.2026г. Това решение е обжалвано по чл.112 от ЗЗ от Т. Б. и с ЕР на НЕЛК №92212 от 05.09.2025г. ЕР на ТЕЛК е отменено и преписката - върната за ново освидетелстване на лицето. Както бе посочено, разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - София област, който с решението си е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението от 29.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София област е обжалвано по съдебен ред, като Административен съд София – област е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да отхвърли жалбата на Т. М. Б., първоинстанционният съд е приел за установено от събраните в хода на производството доказателства, че в конкретния случай са били налице предпоставките на чл. 98, ал. 7 от КСО и правилно е отпусната пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия. Развити са подробни съображения, че при издаване на разпореждането, предмет на административен контрол и потвърдено от административния орган, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са от такова естество, че да обусловят отмяната на решението, респ. разпореждането на формално основание. Обосновано е, че по спорния въпрос относно размера на отпусната пенсия за инвалидност следва да намери приложение чл. 98, ал.7 КСО Съдебният акт, предмет на касационен контрол, е правилен. Постановен е по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му и след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд София – област е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил всички релевантни за спорното право факти, обсъдил е наведените от страните доводи и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е необходимо дословно да бъдат преповтаряни. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора за обратното не могат да бъдат споделени по следните съображения: Редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на чл. 98 КСО. По силата чл. 98, ал. 7 КСО, в хипотезата на обжалване на решението на ТЕЛК и НЕЛК, какъвто е и конкретния случай, до влизането им в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия. Съобразно правилото чл. 98, ал. 8 КСО, след влизане в сила на решението на ТЕЛК/ НЕЛК пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно датата, на която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент ТНР 50 и над 50 на сто. Обосновано административният съд е приел оспорения административен акт за материално законосъобразен, като оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на нормата на чл. 98, ал. 7 КСО е неоснователно. Не се споделят твърденията на касатора, че нормата на чл. 112, ал. 9 ЗЗ се явява специална по отношение на чл. 98, ал. 7 КСО. Нормата чл. 112, ал. 9 ЗЗ определя, през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, лицата да ползват произтичащите права от обжалваното ЕР във връзка с отпуснатата им подкрепа, докато КСО установява размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, в т.ч. и в периода на обжалване на ЕР и в тази връзка се явява специален по отношение на ЗЗ. Твърдението, че приложението на чл. 98, ал. 7 КСО не е справедливо и ощетява лицата не може да бъде споделено. Законодателят изрично е предвидил с нормата на чл. 98, ал. 8 КСО, че след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Видно от представените в касационната инстанция писмени доказателства, по отношение на Т. Б. посочената разпоредба е приложена. Обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил и подложил на преценка всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Оплакването относно несезирането на Конституционния съд на Република България не мотивира касационно основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че постановеното от Административен съд София – област решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), се явява основателна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение