Определение № 108 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2197/2022 г.

Подадена е молба вх. № 9918/15.08.2023 г. от „К. М.“ ЕООД, [населено място] и молба вх. № 9919/15.08.2023 г. от „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50451 от 14.08.2023г. чрез присъждане в полза на дружествата на заплатеното от всяко от тях адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9000 лв. Ответникът по молбите – „Сатфон“ С.Л., Испания, редовно уведомен по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК на 17.10.2023 г. – не заявява становище по същите. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбите са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество – същите са и основателни. С оглед изхода на настоящото дело – частично недопускане на касационно обжалване на атакуваното от „Сатфон“ С.Л., Испания решение № 73 от 17.05.2022 г. по в. т. д. № 355/2021 г. на Великотърновски апелативен съд и прекратяване на производството по делото по допуснатата до касационно обжалване негова част, искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговорите на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 9000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на всеки от двамата ответници, заплащането на което е удостоверено в приложените договори за правна защита и съдействие от 01.09.2022 г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 ГПК