Решение № 5634 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 528/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на: 1.С. Л. Б., от гр. София, чрез адв. М. Попов, САК, против Решение № 35011/ 24.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2380/ 2025 г. по описа на Административния съд – София град (АССГ) в частта, в която съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000.00 лв. (десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 80000.00 лв. (осемдесет хиляди лева) и следващите тази сума лихви, както и в частта, в която съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца. 2.Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез главен юрисконсулт В. Табакова, против Решение № 35011/ 24.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2380/ 2025 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е осъдено МВР солидарно със Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на С. Л. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00 лв., претърпени в периода 16.11.2023 г. до 07.06.2024 г. в резултат на нанесен му побой от полицейски служители на 16.11.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) разноски в размер на 10.00 лв. за държавна такса и 400.00 лв. за възнаграждение за вещо лице. В касационна жалба на С. Б. са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според този касатор съдът не е обосновал в достатъчна степен критериите, които е приел за определяне на обезщетението, както и в недостатъчна степен е мотивирал размера му. Настоява, че при определяне на справедливото обезщетение съдът не е отчел конкретните обстоятелства и особеното обществено значение на делото за ищеца и обществото. В касационната жалба се прави възражение, че неправилно не е присъдено на адвоката на ищеца дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като е прието, че абсолютна предпоставка за предоставянето му е наличието на представен по делото писмен договор с изрично обозначение на основанието на представената безплатна правна помощ. Настоява, че искането за присъждане на безплатна правна помощ следва да се уважи, когато от обстоятелствата по делото може да ес заключи, че такава е налице. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл. Иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на пълния претендиран размер на обезщетение, присъждане на разноски за първоинстанционното и за касационното производство. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗА. Ответниците по първата касационна жалба – Министерство на вътрешните работи и СДВР, в съдебно заседание, чрез процесуалните им представители, оспорват тази касационна жалба. Молят жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски. Във втората касационна жалба - на Министерство на вътрешните работи, са изложени доводи за неправилност на решението. Оспорва се изводът на съда, че МВР е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. Позовава се на чл. 57, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, че полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8. Настоява се, че в случая правилен ответник е СДВР и Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", която също е юридическо лице. Изтъква се, че в района на събитието – десети оперативен район според плана – разстановка са били включени сили и средства от ГДЖСОБТ и СДВР, но също така сили и средства от ОДМВР – Пазарджик и ОДМВР – Габрово, от което извежда, че не е доказано, че точно от конституираните ответници са нанесени вредите. Иска отмяна на решението в частта, в която е осъдено МВР, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Ответникът по втората касационна жалба – С. Л. Б., чрез адв. М. Попов, САК, в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на МВР. Позовава се на чл. 49 от ЗЗД и т. 3 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС за довода, че МВР като възложител на действията по охрана на обществения ред, координатор на същите, правилно е счетено от съда за носещо отговорност за причинените на ищеца вреди солидарно със СДВР. Иска да бъде отхвърлена тази касационна жалба. Претендира разноски. Ответникът - СДВР, чрез юрк. Иванова, в съдебно заседание подкрепя касационната жалба на МВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, намира същите за неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от С. Л. Б., чрез адв. М. Попов, искова молба за солидарно осъждане на Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. В исковата молба е изложено, че вечерта на 16.11.2023 г., около 19:00 ч., ищецът е станал жертва на полицейско насилие по време на протест срещу Българския футболен съюз (БФС), провеждащ се в центъра на гр. София, пред Националния стадион "В. Левски". За получените наранявания бил принуден да посети УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", където получил медицинска помощ във връзка с рани по лицето и болки в областта на главата и цялото тяло. При изследванията била поставена диагноза „[диагноза]". При инцидента пострадало [заличен тектс]. Цялото му тяло – [заличен текст]. Ищецът посочил в исковата молба, че в резултат на този инцидент претърпял душевни и телесни болки и страдания, бил с влошено психично състояние, изпаднал в шок и изпитвал постоянен страх за живота си. Изпитвал системна болезненост в областта на лявата ръка, което налагало постоянен прием на лекарства и допълнителни медицински разходи. Болките препятствали нормалното му ежедневие. Постоянно се нуждаел от човек, който да му помага. Било ограничено излизането му навън. Принудителното оставане вкъщи допълнително влошило психичното му състояние. От увреждането в областта на [заличен текст], който завинаги го обезобразил и му напомнял за случилото се. Нанесеният му побой от органи на реда накърнил чувството му на справедливост, тъй като не можел да очаква, че при упражняване на своето основно право на събирания, ще стане жертва от страна на лицата, които държавата е натоварила да опазват обществения ред. За претърпените болки и страдания заявил претенция за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.11.2023 г. до 07.06.2024 г. в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендирал и разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представил писмени доказателства за нараняванията. Били събрани и гласни такива в подкрепа на твърденията на ищеца. Съдът е приел иска за основателен до размер на 10000 лв., като е осъдил ответниците да заплатят тази сума солидарно и е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 80000 лв. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца заплатената държавна такса и разноски за вещо лице и е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. От фактическа страна по делото, на база съвкупната преценка на представените медицински документи, съдът е приел, че по категоричен и несъмнен начин са установени нанесените на ищеца и описани в тях телесни увреждания вечерта на 16.11.2023 г., за които е получил първоначална медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов". Съдът се е позовал на медицинските документи, събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно – психиатрична експертиза и е сторил правилния извод за доказаност на претърпените болки и страдания, съответно за техния интензитет и продължителност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда, че в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия на служители на МВР и СДВР във връзка с нанесен на ищеца побой на 16.11.2023 г., по време на протест срещу БФС, С. Б. е претърпял неимуществени вреди, свързани с наранявания по главата и тялото, вкл. [заличен текст], както и другите физически наранявания, описани медицинските документи и посочени по-горе в решението, които физически наранявания безспорно са свързани и с психически травми, както поради непосредствената болка от тях, така и с оглед отшумяването им в следващите инцидента 3 месеца. Доказани са и твърденията в исковата молба, че физическите наранявания допълнително са били свързани с възпрепятстване на нормалното ежедневие на ищеца, който постоянно се нуждаел от човек, който да му помага. Доказано чрез съдебно-психиатричната експертиза е и влошеното психично състояние в рамките на 3 месеца след инцидента, както и наличието на [заличен текст], който несъмнено засяга самочувствието и напомня за случилото се на пострадалото лице. Както се посочи, претърпяното от ищеца физическо насилие от полицейски служители, без данни за противоправно поведение от негова страна, логично и обосновано е навело ищеца на извод за накърняване на чувството му на справедливост. Изложените обстоятелства представляват обективно претърпени от ищеца неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е изложил задълбочени мотиви за тези свои изводи, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователна е касационната жалба на МВР относно изложеното в нея, че МВР не следва да носи отговорност, доколкото не е полицейски орган по смисъла на ЗМВР. Правилно съдът е посочил, че в случая координацията на включените в охраната на обществения ред полицейски органи е осъществявана от МВР, като вредите са нанесени от полицейски служители на структури на това Министерство и то следва да носи солидарна отговорност със СДВР, на чиято територия са осъществени действията. Ирелевантни за неоснователност и недоказаност на иска са изложените доводи от ответника по касация – СДВР. Спрямо СДВР решението е влязло в сила поради липса на касационна жалба от този ответник. Обоснован е изводът на съда и за размера на дължимото обезщетение. Той е съобразен с вида на вредите, тяхната продължителност, интензитет и установената в тази насока съдебна практика на административните съдилища и ВАС, поради което не подлежи на изменение. Неоснователно е оплакването на адв. Петров в касационната жалба, че е следвало въпреки липса на договор за правна защита и съдействие с указание, че процесуалното представителство е в условията на чл. 38 от ЗА, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата съдържа следните хипотези: Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случая липсва пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие с доказателства към него, от които да се установи конкретно претендираната хипотеза, за да бъде присъдено и съответно адвокатско възнаграждение, поради което правилно съдът не е присъдил такова. По изложените мотиви касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му от страните части. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и мотивите за неоснователност и на двете касационни жалби, разноски на страните не следва да се присъждат. Следва да бъде отбелязано освен това, че и в договора за правна защита и съдействие пред касационната инстанция отново не е посочена и обоснована конкретната хипотеза, на която се претендира адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,