Определение № 4971 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 12679 от 19.07.2024 г., идентична с частна жалба с вх. № В-1532 от 19.07.2024 г. на М. А. Г. – Д. срещу определение № 2985 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 868/2024 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от касаторката частна жалба срещу отказа на дисциплинарния състав от Дисциплинарната комисия към КЧСИ по дисциплинарно дело № 11/2022 г. да прекрати производството по делото и Г. – Д. е осъдена да заплати на КЧСИ сумата 50 лв., съставляваща юристконсултско възнаграждение. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли то да бъде отменено. Твърди, че производството по процесното дисциплинарно дело е недопустимо поради липса на субект, който да носи дисциплинарната отговорност. Поради това счита, че отказът да бъде прекратено дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 11/2022 г. е неправилен и следва да бъде отменен, а последното дело следва да бъде прекратено като недопустимо. Ответниците по частната жалба - КЧСИ и Министърът на правосъдието подават отговор в срок, в който изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че отказът на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия към КЧСИ да прекрати производството по д. д. № 11/2022 г. не подлежи на последващ контрол, тъй като нито препятства движението на делото, нито е предвидена възможност в закона за самостоятелното му обжалване. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В дисциплинарното производство, развиващо се по реда на глава четвърта от ЗЧСИ, на контрол пред ВКС подлежат само изрично предвидените в този закон актове на дисциплинарния състав-решенията по чл. 70, ал. 3 за временно отстраняване и решенията по чл. 72, ал. 3 по съществото на спора. Отказът от прекратяване на дисциплинарното производство не подлежи на самостоятелно обжалване. Неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелна преценка, а само косвено при осъществяване на съдебния контрол върху решенията по съществото на дисциплинарното производство. Изложените в частната жалба оплаквания, че производството по дисциплинарното дело е недопустимо поради липса на субект който да носи дисциплинарната отговорност, не са относими към предмета на спора, в резултат на което същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, чийто предмет е единствено постановеното от състав на ВКС определение, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение