Определение № 10541 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на И. С. В., приподписана от адв. Х. Моллов, против определение № 31904/12.08.2026 г. постановено по адм. д. № 9886/2026 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM – 2763215/21.07.2026 г. по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от командир отделение към 08 РУ – СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотично вещество или техни аналози за срок от 6 месеца. В частната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът не е допуснал спиране по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК на предварителното изпълнение на заповедта. Оплакванията са тези, посочени в чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Според частния жалбоподател съдът е подходил формално, като не е отчел, че лицето доброволно е дало биологични проби, както и че с прекратяването на регистрацията временно се изважда собствената вещ от движение, независимо кой би я управлявал, но същевременно разходите за съхранение и поддръжка на автомобила продължават да текат, като наред с тях се добавят и нови такива за организиране на алтернативен превоз. Оспорват се изводите на административния съд, че евентуално понесените вреди биха били репарирани с иск по ЗОДОВ. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал конкретния случай, не е анализирал доказателствата по делото и не е взел предвид, че лицето има заболяване, за което е необходимо достъпен транспорт за периодични специализирани прегледи и снабдяване с лекарствени продукти, както и проведеното продължително лечение, в това число и с лекарствения продукт Concerta, което съдържа активна съставка метилфенидат, която може да повлияе върху резултата от полевия тест. Ответникът – командир на отделение към 08 РУ – СДВР не е изразил становище в законоустановения срок по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли искането на жалбоподателя първоинстанционният съд е счел, че не са посочени конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта, нито пък са наведени нови обстоятелства по чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, липсват доказателства, обосноваващи настъпването на вреди и индивидуализацията им по вид и размер, както и такива, доказващи наличието на личен интерес, който да има превес над обществения интерес. Оспореното определение е правилно постановено. Процесната заповед за ПАМ, по която е допуснато предварително изпълнение на същата е по силата на закона съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП няма разпоредба, която да допуска спиране на предварително изпълнение по силата на закона, нито има забрана, поради което следва да се приложат правилата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, както правилно е посочил административният съд. Безспорно е обстоятелството, че с налагането на предварителните административни мерки съществува потенциална възможност да настъпят вреди за адресата им, ако впоследствие актът бъде отменен, но въпреки това законодателят е предвидил, че обжалването им няма суспензивен ефект. В производството по чл. 166 от АПК се преценява единствено дали за оспорващия са настъпили или ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, причинени именно от предварителното изпълнение на ПАМ, а не се разглежда законосъобразността й, а само евентуалната основателност на жалбата срещу ПАМ. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на административния съд относно обстоятелството, че жалбоподателят страда от заболяване, което налага лечение с Concerta, както и че доброволно е дал биологичен материал за изследване, би имало значение за законосъобразността на акта и няма отношение в производството по чл. 166 АПК. Посоченото в частната жалба, че предварителното изпълнение на заповедта се отразява негативно в правната сфера на жалбоподателя, като освен, че е лишен от възможността да управлява моторното превозно средство, то разходите се увеличават, като освен тези за поддръжка, се добавя и друг за алтернативен транспорт, не означава, че непременно трябва да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, още по-малко, че всичко изложеното не е подкрепено от доказателства. Не е подкрепено с доказателства и твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства възможността лицето да продължи лечението си, както и да посещава специализирани прегледи и снабдяването му с лекарствени продукти по специален ред, както и че за него ще настъпят труднопоправими вреди. В заключение, частният жалбоподател не е доказал, че във връзка с предварителното изпълнение на заповедта, за него би настъпила значително или трудно поправима вреда. Законодателят е предвидил, че прилагането на ПАМ е с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Незабавното изпълнение на заповедта за ПАМ е в обществен интерес, който е с превес над личния интерес на частния жалбоподател. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение правилно постановено, без да са допуснати релевираните от жалбоподателя оплаквания, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение,