Решение № 168 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2017 г.

Решение № 168 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 45 от 27.02.2017 г. по адм. дело № 383/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. В. Търново, в частта в която е отменен Ревизионен акт № 041302722/19.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 411/20.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС е достигнал до крайния извод за липса на основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК относно определения допълнително ДДС. В противоречие с доказателствата събрани в хода на ревизионното производство, съдът е приел за доказан факта на реалното предаване на сумите по твърдяните от ревизираното лице заеми и дарения от негови близки. Относно отменения РА в частта досежно определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ касаторът поддържа недопустимост на съдебния акт, тъй като в тази част е влязло в сила решение № 224/02.06.2015 г., по адм. дело № 858/2014 г. на АСВТ. Претендира отмяната на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на ново решение с което се отхвърли жалбата на ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т.", ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - И. Т., действащ като ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т." с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Й. Костов в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в Решение № 7000/13.06.2016 г. по адм. дело № 8234/2016 г. на Върховен административен съд, с което частично е отменено Решение № 224/02.06.2015 г., по адм. дело № 858/2014 г. на АСВТ.

Предмет на обжалване пред АС при първоначалното разглеждане на делото е бил Ревизионен акт № 041302722/19.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 411/20.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т." с ЕИК *********, със собственик И. Т. са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, в качеството му на физическо лице и за дейността му като едноличен търговец, за периоди от 01.01.2007 г. - 31.08.2013 г. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК като, с ревизионния акт са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер общо на 80 179,89 лв., както следва: ДДС в размер на 11 674,72 лв. и лихви в размер на 4 637,12 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 23 747,47 лв. и лихви в размер на 14 235,08 лв.; вноски за ДОО в размер на 8 757,31 лв. и лихви - 5 665,71 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 3 178,97 лв. и лихви - 1 871,58 лв.; вноски за ЗО в размер на 4 732,18 лв. и лихви - 1 679,75 лева.

При първоначалното разглеждане на делото с Решение № 224/02.06.2015 г., по адм. дело № 858/2014 г. по описа на АСВТ е отменен процесния РА в частта, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви върху тях; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и лихви върху тях; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над на 464,05 лв. и лихва в размер над 35,39 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 400,16 лв. и лихва в размер над 55,74 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер над на 697,58 лв. и лихва в размер над 47,04 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер над 219,54 лв. и лихва в размер над 9,06 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер над на 63,36 лв. и лихва в размер над 2,24 лв.; са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., както и в частта в която за периодите от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. са определени задължения за осигурителни вноски към фондовете на ДОО за самоосигуряващо се лице в размер над 118,70 лв. и лихви върху тях в размер над 33,90 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице в размер над 53,96, лв. и лихви върху тях в размер над 15,41 лв. и здравни вноски за самоосигуряващо се лице в размер над 86,33 лв. и лихви върху тях в размер над 18,82 лв. и е отхвърлена жалбата на търговеца в останалата й част.

С Решение № 7000/13.06.2016 г. по адм. дело № 8234/2016 г. на Върховен административен съд е оставил в сила посоченото решение № 224 от 02.06.2015 г. на Административен съд гр. В. Търново, в частта, с която е отменен РА, относно опредените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г. и е отменено решението в останалата отменителна част относно определените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за данъчни периоди 2011 г. и 2012 г. и в частта по ЗДДС и ЗДДФЛ изцяло.

В частта в която е отхвърлена жалбата на търговеца решение № 224 от 02.06.2015 г. на Административен съд гр. В. Търново е влязло в законна сила поради липса на касационна жалба.

С решението предмет на настоящото производство АС е отменил РА в следните части:

1. с която на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, е начислен допълнително ДДС общо в размер на 10 033,75 лв. за данъчни м. 01 - м. 12.2008 г., м. 03 - м. 12.2009 г., м. 01 - м. 12.2010 г., м. 01 - м. 05, м. 07 - м. 11.2011 г., м. 03 - м. 05, м. 08, м. 10, м. 11.2012 г. и м. 04, м. 06 - м. 08.2013 г., и лихви в размер на 4 586,81 лв.;

1. с която по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са определени допълнително задължения за подоходен данък в размер общо на 404,38 лв. за данъчни периоди 2008 г. - 2012 г., вкл. и съответни лихви;

1. с която са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009 г. - 2012 г.;

1. с която са определени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за доходи извън тези от стопанска дейност, както следва: за 2007 г. - в размер над 896,55 лв. и лихви в размер над 575,12 лв. и за 2008 г. - в размер над 188,70 лв. и лихви в размер над 92,55 лв.;

1. с която са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г., в размер общо на 6 058,36 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1 429,22 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

В частта в която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство, поради липса на касационна жалба.

При така очертания предмет на спора и преди настоящият състав да се произнесе по същество, следва да бъде обсъден касационния довод за недопустимост на решението в частта, в която съдът се е произнесъл относно определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Видно от мотивите и диспозитива на решение № 224 от 02.06.2015 г. на Административен съд гр. В. Търново действително се установява, че съдът е отхвърлил жалбата относно определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, поради което решението предмет на настоящото производство като недопустимо в тази си част, а именно по т. 2 от диспозитива с която е отменен процесния РА относно определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да бъде обезсилено.

В тази част решение решение № 224 от 02.06.2015 г. на Административен съд гр. В. Търново постановено при първоначалното разглеждане на делото е влязло в законна сила поради липса на касационна жалба от търговеца и не е било предмет на обсъждане при повторното разглеждане на делото. Това се установява и от диспозитива на Решение № 7000/13.06.2016 г. по адм. дело № 8234/2016 г. на Върховен административен съд, с който е отменено решението на АС в останалата отменителна част относно определените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за данъчни периоди 2011 г. и 2012 г. и в частта по ЗДДС и ЗДДФЛ.

При така очертания предмет на спора предмет на обжалване е допълнително начисления ДДС, определените допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г.

Ревизията е проведена по особения ред поради наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи; воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, като е спазена процедурата по чл. 124 и сл. от ДОПК.

В частта относно допълнително начисления ДДС за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е прието, че от жалбоподателя ЕТ "Ира-13-91 - И. Тодоров" не са отчетени покупки на стоки по фактури, издадени от "Виан" ЕООД, "Грестокомерс" ЕООД, "Дарко" ЕАД, "Д. ДП" ООД, "Кавен орбико" ЕООД, "Лайтс" ООД, "Мик" ООД /ново наименование "Табак логистик груп П." ООД/, "Мио" ООД, "Нова трейд" ЕООД, "Тандем 2000" ЕООД и "Х. С." ООД респективно има неотчетени приходи от продажбите на тези стоки за ревизираните периоди. Направен е изводът, че са налице фактури, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на ревизирания едноличен търговец, като същият е закупил и впоследствие е извършил продажби на тези стоки. При определяне на данъчните основи за облагане с ДДС, органите по приходите са взели предвид доставните цени на неотчетените закупени стоки /данъчна основа плюс ДДС, съгласно фактурите на доставчиците/, увеличена с търговската надценка, установена от изготвената от ревизирания субект справка за търговска надценка по години. За надценката при продажбата на цигари, органите по приходите са приели процента на търговската отстъпка и въз основа на този анализ е установено наличието на основание за допълнително начисляване на ДДС периоди 01.01.2008 г. - 30.08.2013 г.

Относно установеното несъответствие между декларираните доходи и извършените разходи в хода на ревизията във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения за получени парични суми като дарения и заеми от физически лица, са извършени насрещни проверки на тези лица и е установено, че не са имали финансова възможност да предоставят на жалбоподателя процесните суми.

Обсъдени са от съда изготвената в хода на ревизията експертна оценка относно пазарната стойност на имота към датата на нотариалната сделка по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 228/06.02.2007 г., а именно, че е в размер на 54 091,00 лева. След извършения анализ е прието в хода на ревизията, че при съпоставка разходите на лицето за живот и издръжка, по данни от НСИ и документално установените такива, надвишават декларираните от същото доходи за отделните данъчни периоди, като по този начин се установява превишение на разходите над доходите за ревизираните периоди, както следва: 81 047,45 лв. за 2007 г.; 3 549,17 лв. за 2008 г.; 2 943,32 лв. за 2009 г.; 25 436,46 лв. за 2010 г.; 23 826,37 лв. за 2011 г. и 7 839,32 лв. за 2012 г. Превишението на направените от ревизираното лице разходи през посочените периоди над получените от него доходи е прието, че представлява недеклариран доход с недоказан произход, в резултат на което е определена допълнителна данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 на ЗДДФЛ.

Подробно от съда са обсъдени представените с жалбата пред съда допълнителни писмени доказателства, както и събраните във връзка с открито производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на положените подписи на девет броя разписки за получени суми, представени в хода на съдебното обжалване. Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетата съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертизи. Въз връзка с оспорване истинността на датите и подписите на документи, приложени от НАП и събрани в хода на ревизията: фактури, пътни листи, транспортни документи, трудови договори и други документи, представени от доставчиците при извършените им насрещни проверки от Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП не са ангажирани доказателства. Въпреки това съдът е приел, че същите следва да бъдат кредитирани тъй като имат единствено косвено доказателствено значение за преценка реалността на спорните доставки и са ценят с останалите доказателства по делото.

За да приеме, че неправилно е начислен ДДС върху неосчетоводени фактури издадени от процесните доставчици, съдът е приел от една страна, че липсват доказателства за реалното предаване на стоките и тяхното индивидуализиране. На следващо място, в голяма част от представените копия на фактури липсват подписи на получател, което обстоятелство, с оглед липсата на други двустранно подписани търговски документи, с които да бъде удостоверено предаването на стоките, родово определени по своя вид, съдът е приел, че също налага на извода за липса на получаване на стоките предмет на фактурите. На следващо място за тези от фактурите, за които се установява наличието на подпис за получател по част от фактурите, издадени от "Д. ДП" ООД, 4 бр. фактури издадени от "Кавен орбико" ООД и всички фактури от "Тандем 2000" ЕООД, от приетата по делото съдебно-графологическа експертиза за установено съдът е приел, че не носят подписа на ревизираното лице. При така установеното и съобразно разпределението на доказателствена тежест, съдът е приел, че ответникът не е ангажирал допълнителна експертиза със снемане на сравнителен материал и изследването за авторство от други лица, напр. работници на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че посочените фактури не са подписани за приети от ревизираният ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т.". Липсват други писмени доказателства - двустранно подписани документи или такива, съдържащи подпис само на получателя, като заявки за получаване на стоки, предвид заявеният от част от доставчиците механизъм на доставка, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните стоки, или на някои от тях.

При така установеното за незаконосъобразни съдът е приел изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени доставки на хранителни и нехранителни стоки и цигари, поради което не е установено и основание за извършване на ревизията за установяване на задължения за ДДС по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

Решението в тази си част е правилно.

Подробно съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Основният спор по делото е свързан с факта, получени ли са реално от ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т.", стоките по издадени от подробно индивидуализирани доставчици, но неосчетоводени фактури.

Настоящият състав споделя извода на АС, че липсват доказателства за реалното предаване на стоките и тяхното индивидуализиране, а в голяма част от представените копия на фактури липсват подписи на получател. На следващо място за тези от фактурите които носят подпис за получател, се установява от приетата по делото съдебно-графологическа експертиза, че не са подписани от ревизираното лице - И. Т. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че издателите на процесните фактури са редовни доставчици на жалбоподателя, извършващи постоянни или периодични доставки на ревизираното лице, както и че неправилно съдът се е позовал на заключението на СГЕ, без да вземе предвид факта, че стоките се получават от продавачите в магазините. Както е приел АС експертизата е приета без оспорване от страните и без направено искане от касатора за допускане надопълнителна задача, включваща изследване подписите на служители на ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т.". Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от търговеца неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти - получаване на стоките. Доказателствената тежест за обосноваване наличието на всички факти, досежно получаването на спорните стоки и последващата им продажба, като основание за начисляване на ДДС е на касатора за обосноваване наличие на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред, респективно за позоваване на презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА.

Принципно основателен е довода на касатора, че подписът на получател не е задължителен реквизит на фактурата, но по делото липсват други доказателства подкрепящи участието на търговеца в получаването на стоката описана във фактурите, поради което решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Относно допълнително определените на жалбоподателя ДОВ, въпреки приложимостта на чл. 124а ДОПК за 2011 и 2012 г. в случая установените задължения за ДОО не е доказано от приходните органи, че определеният недостиг на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в резултат на трудова дейност по аргумент от чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Констатациите на ревизионния акт са изградени на база предположение, което е недопустимо, тъй като не е налице законова презумпция, че недостигът на парични средства представлява доход от трудова дейност. В разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО законодателят изрично посочва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като в процесния случай е следвало органите по приходите да обосноват по несъмнен начин, че недостигът на парични средства е вследствие на осъществявана трудова дейност от ревизираното лице, а това не е установено по никакъв начин. Установеният в ревизионното производство недостиг, като превишение на разходите над доходите, е основание за облагане с подоходен данък, но липсва законова норма, в която изрично да се презумира, че установеният недостиг е именно от трудова дейност, за която се дължат и задължителни осигурителни вноски. Затова независимо, че част от ревизирания период попада във времевия обхват на чл. 124а ДОПК, правилно решаващият съд е отменил РА в тази му част, а жалбата е неоснователна.

Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2007 до 2012 г. съдът е приел, че РА е частично неправилен, като е приел, че следва да бъдат кредитирани представените по делото доказателства във връзка с получени суми в заем или дарение от конкретно посочени лице. Прието е, че автентичността на подписите върху представените в хода на съдебното обжалване разписки е потвърдена чрез разпита на лицата които са ги подписали. Относно установеното в хода на ревизията за липса на финансова възможност на лицата да предоставят процесните суми съдът не е изложил конкретни доводи.

Решението в тази си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Както многократно е приемал в практиката си ВАС, за да се приеме реално получаване на суми по твърдяни заеми или дарения, респективно признавана на тези суми като приход за данъчни цели, е необходимо да бъде установена и финансовата възможност на лицето да предостави същите суми. В случая от представените доказателства включително събраните гласни такива не се установява по безспорен начин, именно този правнорелевантен факт за действително предаване на процесните суми.

При разпита си като свидетели лицата са заявили, че са предоставили посочените в писмените договори и разписки суми, че са ги съхранявали вкъщи и са ги спестявали, но други доказателства за твърдяните факти не са представени, за да се приеме, че са имали такава възможност.

Така при извършена насрещна проверка на лицето И. П., за която се твърди че е извършила дарение на племенника си Т. през 2013 г. в размер на 9800 лева е установено в хода на ревизията, че същата твърди, че сумите са от наследство 7000 лева и лични спестявания 2 800 лева. Доказателства не са представени въ ввръзка с тези твърдения.

Останалите лица също заяват, че произхода на средствата са спестявания, но не установяват нито доходите си за процесните години, нито доказателства за тяхното съхраняване при твърдяно многогодишно спестяване. Така лицето А. А. е заявил, че предоставения заем представлява негови лични спестявания за период от 10 години.

С оглед на изложеното и като е приел, че процесните суми са реално получени и следва да бъдат включени в приходите на ревизираното лице при изготвяне на годишния му паричен поток и е кредитирал заключението в тази част на вещото лице изготвило ССЕ, съдът е постановил неправилно решение.

Неоснователен е довода на касатора за неправилност на решението, в частта относно установената пазарната стойност в размер на 54 091,00 лева за закупения имот по Нотариален акт № 228/06.02.2007 г. Съдът е приел, че цената от 21 829,27 лв. посочена като продажна в нотариалния акт е действителна такава и преведена по банков път. Обсъдени са представените доказателства, издадената фактура от строителя, като не е установена стойност на имота различна от продажната, посочена в Нотариалния акт. В този смисъл по отношение на съпругата на ревизираното лице - С. Т. е решение № 11773/09.11.2015 г., постановено по адд. № 8223/15 г. по описа на ВАС, осмо отделение.

Неправилно в хода на ревизията превишаването на разходите над приходите за процесните години е извършвано помесечно и дори моментно. Многократно в практиката си ВАС е приемал, че този подход на органа по приходите е в противоречие с материално правните разпореди на ЗДДФЛ, съгласно които данъчната основа за облагане е обща годишна, а не помесечна.

С оглед на изложеното следва да бъде извършено изчисление на паричния поток на годишна база, въз основа на установените в хода на ревизията за процесните години приходи и разходи, като бъде изключен единствено разхода в размер на 16 130,86 лева, за 2007 г., представляващ 1/2 ид. ч. за закупуване на жилище по нот. акт № 228/06.02.2007 г.

Така за 2007 г. се установяват приходи в размер на 57 505,51 лева и разходи в размер на 121 063,39 лева, поради което се установява недостиг на парични средства в размер на 63 555,88 лева. След включване на облагаемия деклариран доход като ЕТ в размер на 2444 лева и изваждане на декларираните ЗОВ в размер на 759 лева се установява обща годишна данъчна основа за облагане в размер на 65 236,88 лева. Размера на данъка съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 48 от ЗДДФЛ е 14 972,85 лева. Съдът е отменил РА в размера над размер над 896,55 лв, поради което решението следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени РА за размера над 14 972,85 лева.

За 2008 г. разходите са в размер на 9170,29 лева, а приходите 26 869 лева, поради което се установява положително салдо в размер на 17 698,71 лева, поради което решението е правилно в тази част, поради липса на касационна жалба от резирираното лице.

за 2009 г. се установяват разходи в размер на 25 556,15 лева и 0 лева приходи. При положително начално салдо 17 698,71 лв. установения недостиг на парични средства е в размер на 7857,44 лева, който е и размера на данъчната основа върху който се определя данъка в размер на 786,74 лева. Определения в хода на ревизията данък е в размер на 217,80 лв., поради което и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя следва да се приеме, дължим данък в размер на 217,80 лв. Решението, с което е отменен РА изцяло, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ревизираното лице.

За 2010 г. се установяват разходи в размер на 25435,46 лева и приходи в размер на 300 лева, поради което недостигът на парични средства е в размер на 25 135,46 лева или дължим данък 2513,55 лева. Установения в хода на ревизията е в размер на 2144,40 лева, поради което и при забрана влошаване положението на жалбоподателя, дължимия данък е в размер на 2144,40 лева. Решението, с което е отменен РА изцяло, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ревизираното лице.

За 2011 г. са извършени разходи в размер на 23 794,22 лева и приходи 0 лева, поради което недостигът на средства на годишна основа е в размер на 23 794,22 лева, а дължимия данък 2379,42 лева. Установения в хода на ревизията данък е в размер на 1893,40 лева, поради което и предвид забрана за влошаване положението на жалбоподателя следва да се приеме за дължим данък, установения в хода на ревизията, а именно 1893,40 лева. Решението, с което е отменен РА изцяло, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ревизираното лице.

За 2012 г. са установени разходи в размер на 23439,32 лева и приходи в размер на 15 600 лева, поради което недостигът е в размер на 7839,32 лева или данък в размер на 783,93 лева. Установения в хода на ревизията е в размер на 667,20 лева поради което и при забрана за влошаване положението на жалбоподателя следва да се приеме че размера на дължимия данък е 667,20 лева. Решението, с което е отменен РА изцяло, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на ревизираното лице.

С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК И. Т., действащ като ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т.", следва да заплати на на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП сумата от 2260 лева за две инстанции. На ЕТ "Ира - 13-91 - И. Т." се дължат разноски в размер на 3490 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение