Определение № 60217 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1933/2021 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „Българска православна старостилна църква“ - чрез пълномощник адв. Н. Д. от САК, за отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение от 27.02.2012 г. по ф. д. № 665/2011 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 633 от 23.04.2012 г. по т. д. № 1142/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано вписване в публичния регистър на вероизповеданията при Софийски градски съд на религиозна общност като религиозна институция - вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ със седалище в [населено място]. В молбата се поддържа, че с решение от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ, постановено по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“ във връзка с жалба № 56751/2013 г., е установено нарушение на правото на вероизповедание във връзка с правото на сдружаване и е признато, че съдебният отказ за регистрация на Църквата - жалбоподател представлява намеса в свободата на религия и в свободата на сдружаване на нейните представители и последователи, която не е оправдана и не преследва демократична цел. Предвид мотивите към решението и дадените указания за неговото изпълнение, се иска решението по ф. д. № 665/2011 г. да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап насрочване в открито заседание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл.303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, но са неправилни поради наличие на основанията по чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК и са неправилни поради наличие на основанията по чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Според задължителната практика в Постановление № 2/1977 г., прието от Пленума на ВС при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, но приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на производството за отмяна, в обхвата на производството за отмяна влизат и определенията, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. е посочено, че целта на производството за отмяна е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат, и да се възстанови висящността на производството по спора. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на производството по чл.303 и сл. ГПК. С молбата, по повод на която е образувано настоящото дело, е поискана отмяна на съдебно решение, постановено в охранително производство по чл.530 и сл. ГПК вр. чл.15 и сл. от Закона за вероизповеданията. Охранителното производство е едностранно и безспорно, а постановените в него решения не разрешават материалноправен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приложимостта на производството по отмяна към решенията в охранителното производство е изключена изрично с разпоредбата на чл.540 ГПК, поради което тези решения не подлежат на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл.303 и сл. ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението по ф. д. № 665/2011 г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,