Определение № 250 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 819/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 2312 от 11.03.2019 г./дата на п.кл. 08.03.2019 г./, подадена от адв. А. Д. в качеството ѝ на процесуален представител на О. Л. Н., е поискано допълване на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 110/15.02.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 127/02.10.2017 г. по възз.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. С молба с вх. № 2589 от 18.03.2019 г./дата на п.кл. 15.03.2019 г./, подадена от И. Г. М., чрез адв. В., е поискано допълване на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 110/15.02.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 127/02.10.2017 г. по възз.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Молбите с правно основание чл. 248 ГПК са връчени на насрещната страна – „Боляри“ ЕАД. В писмения отговор, подаден чрез адв. Г. С., на искането на О. Л. Н. се поддържа, че липсват доказателства страната наистина да е сторила разноски. В писмения отговор, подаден чрез адв. Г. С., на искането на И. Г. М. е изложено становище, че касаторът не се е запознал с договора за правна защита и съдействие, липсват доказателства, че действително са сторени разноски, освен това се навеждат твърдения, че е подадена молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по касационна жалба от „Боляри“ ЕАД, подадена чрез адв. Г. С., против решение № 127/02.10.2017 г. по възз.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 468/27.03.2017 г. по гр.д. № 3688/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от „Боляри“ ЕАД против А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Г. М. пасивно субективно съединени искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 303 439,43 лв., представляваща имуществена вреда – направени съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011 г. на Арбитражен съд – [населено място], по твърдението, че са в пряка причинна връзка с противоправното и виновно поведение на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи, тяхното подписване и използване с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец – трето за спора лице – „Енерджи“ ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е О. Л. Н.. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответните страни по касация И. Г. М. и О. Л. Н.. В отговора на М., подадена чрез адв. Д. В., се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение и е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.01.2018 г., от който е видно, че уговореният хонорар от 2500 лв. е заплатен в брой на процесуалния представител. В отговора на Н., подаден чрез адв. А. Д., се твърди, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по отношение на жалбата се счита, че е неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, приложен е договор за правна помощ и процесуално представителство от 01.02.2018 г., от който е видно, че е заплатено в брой уговореното адвокатско възнаграждение от 5 700 лв. С постановеното в настоящото производство определение № 110 от 15.02.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като настоящият състав е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. Молбите за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, с правен интерес да искат допълване на определението и са основателни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 110 от 15.02.2019 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответниците по касация – И. Г. М. и О. Л. Н.. Възраженията на касатора „Боляри“ ЕАД срещу претендираните разноски, направени от ответните страни, са неоснователни. Към подадените писмени отговори на касационната жалба са приложени договори, от които е видно, че уговорените възнаграждения на адвокатите са изплатени в брой, следователно договорите служат като разписки за направения разход. Касаторът е имал възможност да се запознае с договорите, представени от ответниците по касация при полагане на дължимата грижа, щом счита, че е било необходимо, за да защити правата си. Освен това съдът следи служебно дали са приложени доказателства, че претендираните разноски са действително направени. Обстоятелството, че е подадена молба за отмяна на влязлото в сила възззивно решение, няма отношение към основателността на претенцията за разноски в редовното инстанционно производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение