Определение № 356 от 21.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3254/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 10726/01.06.2018 г. на К. А. С. от [населено място] против разпореждане № 2540/19.04.2018г. по гр. д. № 589/2017г. по описа на Районен съд -гр.Х., с което е върната молба с вх. № 3445/19.02.2018г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 533/11.09.2017г., постановено по същото дело. Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Излага доводи по същество на молбата за отмяна като поддържа твърдение за допуснати процесуални нарушения при призоваването му и връчването на съдебни книжа, вследствие на което е бил лишен от възможност да ангажира доказателства в процеса. Ответната страна по жалбата – З. Р. М., чрез адвокат Т., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частна жалба е процесуално допустима - насочена е срещу съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното: С молба вх. № 3445/19.02.2018г. К. А. С. е поискал отмяна на влязло в сила съдебно решение № 533/11.09.2017г., постановено по гр. д. № 589/2017г. по описа на Районен съд -гр.Х.. С това решение е изменен размерът на издръжката, определена с решение №872 от 12.12.2013г., по гр.д.№2291/2013г. на ХРС, която К. А. С. следва да заплаща на Е. К. С. чрез нейната майка и законен представител З. Р. М., като е увеличен от 100лв. на 150лв. месечно, считано от 10.03.2017г. до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане. Администриращият първоинстанционен съд е констатирал нередовност в молбата за отмяна и е дал съответни указания за отстраняването й. С разпореждане от 20.02.2018 г. е указал на молителя в седмичен срок от съобщението да представи доказателство за платена държавна такса в размер 36 лв. по сметка на ВКС, както и, че при неизпълнение в срок молбата ще бъде върната. Съобщение с препис от разпореждането е връчено на молителя при условията на чл.47 ГПК - след като, съгласно отбелязването на призовкаря – л.51 от гр.д.№ 589/2017г., адресатът С. не е открит на адреса в продължение на месец и по-конкретно на 23-ти февруари, на 4-ти, 12-ти, 18-ти и 27-ми март 2018 година, на последната дата - 27.03.2018г. на входната врата е залепено уведомление с указание, че ако в указания в уведомлението двуседмичен срок не се яви да получи съдебните книжа, същите ще се считат за редовно връчени и приложени по делото. Д. срок е изтекъл на 10.04.2018г. От този момент за молителят е започнал да тече едноседмичният срок за отстраняване на констатирания от съда недостатък на молбата за отмяна.В указания едноседмичен срок констатираната нередовност не е отстранена, поради което администриращият съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане и е върнал подадената молба за отмяна с атакуваното разпореждане. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно администриращият молбата съд е изпълнил задълженията си на първоинстанционен съд, чрез който се подава молбата за отмяна на влязло в сила решение и е дал точни и конкретни указания за отстраняване на констатираната нередовност по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК. Съобщение за отстраняване на нередовността е редовно връчено на молителя при условията на чл.47 ГПК, но изпълнение не е последвало, което е достатъчно за прилагане на чл. 306, ал. 2 ГПК и връщане на молбата за отмяна. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение