Определение № 1368 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 965/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. З. В. срещу определение № 36858 от 09.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10833/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което: 1) е оставена без разглеждане неговата жалба срещу решения, обективирани в протоколи на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД („ЗИКДБ“ ЕАД) гр. София № РД-16-214/06.08.2025 г. и РД-16-215/06.08.2025 г., и производството в тази част е прекратено; 2) производството в частта на жалбата му срещу решение, обективирано в протокол на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД гр. София № РД-16-212/06.08.2025 г., е спряно до приключване на производството по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е определението да бъде отменено и преписката да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по изпратено по подсъдност административно дело № 9782/2025 г. по описа на ВАС по жалба на В. В. срещу трите горецитирани решения, обективирани в протоколи на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, гр. София, приети на 06.08.2025 г. от министъра на здравеопазването в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, а именно: решение № РД-16-212, с което В. З. В. е освободен като независим член на съвета на директорите на дружеството; решение № РД-16-214, с което С. В. А. е назначен за независим член на съвета на директорите за срок до провеждане на конкурс, и решение № РД-16-215, с което С. П. К. е назначена за член на съвета на директорите – представител на държавата, също за срок до провеждане на конкурс. Съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва решения № РД-16-214/06.08.2025 г. и № РД-16-215/06.08.2025 г. за назначаване на нови членове на съвета на директорите, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството в тази част, а по отношение на решение № РД-16-212/06.08.2025 г. за освобождаването му като член на съвета на директорите е приел, че допустимостта на жалбата е обусловена от изхода на висящото Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС и на това основание е спрял производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е приел, че липсва пряк и личен интерес за В. от оспорването на решенията, с които са назначени С. В. А. и С. П. К. за членове на съвета на директорите на дружеството, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба, за която съдът следи служебно. Оспорените решения на министъра на здравеопазването не засягат пряко и непосредствено права или законни интереси на жалбоподателя, нито му създават задължения. Те уреждат правното положение на трети лица и не променят по неблагоприятен начин правната сфера на В., който е адресат единствено на решението за собственото си освобождаване. Само по себе си обстоятелството, че назначенията са извършени след освобождаването му, не обосновава наличие на правен интерес от тяхното оспорване. При това положение правилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК и жалбата е оставена без разглеждане, а производството в тази част е прекратено. По отношение на частта от определението, с която е спряно производството по адм. дело № 10833/2025 г., безспорно е установено, че „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала - българската държава, чрез министъра на здравеопазването, и като такова е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия. Съдът правилно е приел, че при решаване на спорния въпрос следва да се съобрази, че по въпрос от значение за спора е висящото пред Върховния административен съд Тълкувателно дело № 6/2023 г., образувано по въпроси относно качеството, в което министърът действа при упражняване правата на държавата в публични предприятия, както и относно допустимостта на съдебния контрол върху тези волеизявления. Спорният по делото на АССГ въпрос е дали решението за освобождаване на жалбоподателя като член на съвета на директорите на „ЗИКДБ“ ЕАД, постановено от министъра на здравеопазването като представляващ едноличния собственик на капитала на публично предприятие, подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Между този въпрос и предмета на тълкувателното производство е налице преюдициалност, поради което е прието, че тълкувателното дело е от значение за правилното решаване на спора и обосновава спирането на производството на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК. С оглед гореизложеното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,