Определение № 192 от 22.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 161/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 1050 от 29.12.2011 год. по т.д.№ 400/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу въззивното Определение № 33 от 02.02.2011 год. по ч.т.д.№ 29/2011 год. на Бургаския апелативен съд. С това определение БАС е отменил прекратителното определение от 30.11.2010 год. по гр.д.№ 89/2010 год. на Сливенския окръжен съд и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по иска на [община] срещу [фирма]. За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивното определение, съставът на ІІ т.о. е приел, че то не е преграждащо развитието на спора. Доводите по частната жалба на [фирма] са свързани с чл.6 от КЗПЧОС и чл.5 от Конституцията на Република България и отказа от правосъдие. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съставът на ІІ т.о. е приложил закона – чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Съдебният акт с който съдът е отменил определението за прекратяването на производството по иска и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждането му – не подлежи на последващ инстанционен контрол. Неясна е тезата на адв.М. Г. за отказ от правосъдие, при положение, че съставът на БАС е постановил именно съдебно разглеждане на спора в който всяка от страните може да изложи доводите и възраженията си. Твърденията, свързани с нарушаването на чл.6 от КЗПЧОС и чл.5 от Конституцията на Република България нямат отношение към настоящето производство и ВКС не дължи произнасяне по тях. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.